Алън Нърз не разглежда детайлно ролята на конфликта във фантастиката, изтъква обаче, че действията на образите зависят много от него. Също — че утвърждаването на художествената идея се постига с разрешаването на конфликта.
Всъщност конфликтът и най-ярко нравственият конфликт — когато го има — е сърцевината на художественото произведение. Той е, който движи сюжета и осмисля до голяма степен поведението на героите. И художествената идея е заложена под някаква форма в конфликта. Където го няма, идеята почти винаги остава бледа декларация.
Ето защо ще си позволя от тази позиция и с оглед на съставните части на художествения конфликт да предложа едно по-детайлизирано литературно определение на фантастиката. То звучи така:
Фантастиката е художествена литература, при която най-малко една от съставните части на художествения конфликт е нереална — не може да съществува или още не съществува.
Няколко примера в подкрепа.
Конфликт между човек и изкуствен интелект. При всички сюжети, които могат да се разиграят, при всички разновидности на конфликтите — нравствени, религиозни, семейни и всякакви възможни — това ще е фантастика. Защото една от съставните части — една от страните в конфликта — не е реална. Изкуствен интелект не съществува или поне още не съществува. Тежките стъпки на Франкенщайн и Голем дълго ще кънтят в литературата, макар че хората вече разговарят с компютрите от пето поколение.
Извънземни същества — притежаващи психика или не. Разумни космически облаци, мислещи океани, добросърдечни чудовища от Алдебаран VI, растения телепати от Сириус В — всички те са страна в конфликтите, в които влизат. Против хората, с някой човек срещу група хора или срещу обществото като цяло, едни срещу други въобще без участието на човека — вариантите наистина нямат брой. Те са варианти на конфликти от фантастиката, защото една от страните е нереална.
Същото се отнася и за хора, които по някакъв начин — с помощта на химията, генетиката, космическите влияния, черната магия дори! — са придобили нечовешки качества. Такива хора всъщност вече не са „земни“. Може да са като Невидимия на Уелс, като хората какавиди на Уиндам, клонинги и киборги, сихоми и суперхора, дебили, които се оказват гении-нечовеци, или просто вълшебници. Техните конфликти принадлежат на фантастиката.
И един огромен клон — приказката и модерната приказка, „фентъзи“. Целият чуден свят на нашето детство с джуджета и великани, нимфи и русалки, орисници и омагьосани принцове, и той е свят на фантастиката. Приказката въобще, когато не разиграва реални герои в реално време и пространство, е част от неизбродната страна на фантастиката за малките. Пък и за по-големите. Не случайно никой не оспорва принадлежността на „фентъзи“, съвременната приказка, както и на фантастичната притча, към фантастиката.
Чудните изобретения също са любима тема на фантастиката. Тук какво е нереалното? Самото изобретение — да, но то става част от конфликта чрез даден герой, проявява се чрез него. Може да е донесено от извънземните както в Зоната на Братя Стругацки, може да е изобретено от така познатия ни учен самотник, това няма значение. То определя произведението като фантастика, щом като обуславя нереалните действия на някои от героите, т.е. нереалната предпоставка води до нереален герой в конфликта.
Една от страните може да е загадъчната природа с нейните непредвидими опасности и необикновени живи същества, враждебният или равнодушен Космос, безграничната Вселена. Нереалността е многолика, слага си причудливи маски. Тук е навярно цялата приключенско фантастика, изгубените светове с динозаври и птеродактили, космическите „оперети“, врящите оловни езера на Меркурий и метеоритните потоци край гама-Орион. Самотното морско чудовище от „Сирена“ на Бредбъри е страна в конфликта, и то каква. Тъжна, яростна, нереална.
А какво са измислените от фантастите термини „телепортация“, „хроноклазъм“, „темпорална примка“, „хронореверзия“ — пренасяне във времето? Това са различни названия на едно: нарушаване на условието време и пространство в конфликта, с което той се превръща във фантастичен.
Но има случаи, когато нарушението е привидно и е вплетено в реалистично произведение — като сън, халюцинация, психическо раздвояване на героя. Това само по себе си не прави произведението фантастика. То става фантастика, щом са нарушени времето или пространството като условия в конфликта. Алиса сънува, но не самият факт на сънуването е нарушение на условията време и пространство. Сънят е само обяснение. Фантастичният конфликт се изгражда от противостоянието на Алиса с нереални герои.