Биха могли да се приведат още примери, но и така тезата, която се застъпва, е достатъчно ясна.
Определението на фантастиката, което се предлага, носи своите преимущества и недостатъци.
Преимущество е, че то прокарва разделна черта между фантастичното, използувано изобщо в художествената литература, и фантастичното, което определя фантастиката чрез художествения конфликт. Това помага да се изследва самият фантастичен конфликт, особено когато той е нравствен. Да се откроят противостоящите страни с техните нравствени ценности, да се види мястото на личността в борба с друга личност, социална група, обществото или със себе си.
Формулировката дава възможност да се различава приказната фантастика, „фентъзи“, от научната фантастика. Когато една от съставните части на художествения конфликт е немислима — това е „фентъзи“. Ако по логиката на науката тя би могла да стане реална някога — говорим за научна фантастика. Макар че има доста случаи, при които не може да се каже кое е предсказуемо по логиката на науката и кое е чист абсурд.
Слабост на определението е, че то все пак не е достатъчно изчерпващо. Какво е фолклорният епос? Какво са „Илиада“ и „Одисея“, в които богове воюват наред с хората и се раздират от чисто човешка омраза? Това фантастика ли е?
По този въпрос, макар и не по същия повод, известният писател фантаст Пол Андерсън твърди в есето „Космически полети и фантазии“, че е пресилено да наричаме сагите фантастика. Но, добавя той, техните вълшебни пътешествия полагат традициите на научната фантастика. Гилгамеш и Одисей са първообрази на вождове, които спасяват хората си от чудовищни врагове, били те демони, човекоподобни или извънземни.
Това звучи правдиво. Но въобще въпросът за източниците на фантастиката в древните саги заслужава отделно обмисляне.
Проблемът за конфликта във фантастиката е безспорно от най-сериозните, защото опира до същността на фантастиката като литература. Но точно поради специфичността конфликтът — особено нравственият — носи и други измерения. Той е необикновен конфликт. Фантастичен е, нереален. Но в него като в странно огледало почти винаги се оглежда друг, съвсем реален сблъсък, чиито корени са в дълбоки лични и обществени пластове. Чрез конфликт да се вдигне завесата от друг, по-общ нравствен конфликт — това е присъщо и на голямата художествена литература. Но при фантастиката е особено интересно.
Срещата с извънземните. Великият Контакт — това е начало на най-различни противостояния. Конфликтите са фантастични във всичките им вариации, защото една от страните е нереална — още не сме доказали присъствието на инопланетяни, а и те не изглежда да са ни забелязали. Но в голямата фантастика Срещата не е начало за елементарни приключенски или криминални конфликти, а за далеч по-сериозни обобщения. Сблъсъкът между човека и извънземните разкрива ярки и действителни нравствени колизии в обществото. В странното огледало на фантастиката се оглежда свръхидеята.
Само една илюстрация с „Всичко живо е трева“, известния роман на Клифърд Саймък. Едно глухо, потънало в забрава градче в Средния Запад, Милвил, се среща с извънземните. Те са мислещи растения, цветя, които ограждат Милвил с невидим, но плътен похлупак, и избират за свой говорител самотен разорен застрахователен агент — Бредшоу Картър. Той вярва и не вярва на Цветята, преговаря с тях, съмнява се в справедливостта на своето поведение като човек. Това е конфликт от фантастиката. Но скоро този конфликт се проектира в много по-тежък нравствен конфликт, и то реален. Бредшоу Картър срещу тъпата, лукава и егоистична власт с нейните представители: жестокият полицай, негодяят генерал, хитрият сенатор. Властта е готова да хвърли върху Милвил термоядрена бомба — нека загинат пришълците, а че ще умрат и хора, няма значение! Доброто срещу егоистичното зло, което е готово лицемерно да престъпи прастарата повеля „Не убивай!“. И големият въпрос: има ли морално право човечествотЬ заради сигурността на живота на мнозинството да лиши от живот малцинството?
Срещата с извънземните е само един от характерните за фантастиката прийоми.