Друг също така характерен похват е съпоставянето на човека със създадения от човек изкуствен разум. Конфликтът е древен, началото му се губи из средновековието, стига до заченатия в алхимичните колби хомункулус. Хомо сапиенс срещу породения от разума Хомо сапиентисимус. Изкуственият интелект може да е враждебен, добронамерен или равнодушен, да е слуга, господар или приятел, но в дъното на отношенията винаги лежи конфликт.
Този конфликт е в единия пласт. А в следващия, по-високия, се превъплъщава в друг, реален. Конфликтът между човека и неговите собствени качества, добри или лоши, екстраполирани в оживелия хомункулус. Франкенщайн или роботите с позитронни мозъци на Айзък Азимов, сихомите или електрицарите на Станислав Лем — те са герои от фантастично, но и от реални нравствени конфликти. И фонът на тези конфликти най-често е тревога, страх. Какво ни носи науката — благоденствие или всеобщо изтребление? Можем ли да доверим на егоистични и безотговорни учени съдбата на нашите поколения? Всеки писател отговаря според своите разбирания, но въпросите стоят.
Трети интересен механизъм във фантастичната литература е пренасянето във времето. Веднага възникват фантастични конфликти. Но приключенията на героите, попаднали в необикновено за тях време, са само предният план на конфликта. Разказите и романите, които не се издигат над този сблъсък, си остават обикновено приключенско четиво. А произведенията, които имат да кажат много по-сериозни истини на читателите си, разкриват други конфликти от друг порядък.
В „Гръмна гръм“ от Рей Бредбъри наглият и страхлив Екълс отива в миналото на лов за тиранозавър. Допирът до страховитата джунгла и срещата с тиранозавъра са за него неописуем шок. Но това е само обикновеният конфликт човек — опасна природа. В ужаса си Екълс слиза от „пътеката на времето“, което е абсолютно забранено, и смачква една пеперуда. По силата на законите на еволюцията убийството на живот в далечното минало може да окаже влияние върху живота сега. И го оказва. Променено е настоящето, в случая — по непредвидим начин. На власт в страната идва тиран и убиец. Жестокостта тогава става жестокост днес. Приключенският фантастичен конфликт се превъплъщава в реален социален. Непредпазливостта дори на един-единствен човек се плаща скъпо от цялото общество. Този човек е виновен пред обществото за поведението в страха си.
Примерите от добре познати разкази и романи могат да бъдат много. И с „Машината на времето“ от Хърбърт Уелс, където зад приключенските неблагополучия на Пътника във времето се изправя тежък социален конфликт, екстраполиран в бъдещето. И с „Кралят на вечността“ от Айзък Азимов е така, и наистина с десетки, може би стотици забележителни произведения на фантастиката.
Конфликтът във фантастиката. Човек може да си зададе въпроса: „Защо е нужен и нужен ли е въобще анализът на конфликта във фантастиката?“
Такива анализи приличат донякъде на непретенциозни пътеводители. Читателят може да броди из непознат чудесен град, да се възхищава от древните храмове, мостовете с каменни дантели, колонадите на дворците, преживели вековете. Може и да се учудва, и да разбира. Но все пак, ако разгърне пътеводителя, навярно по-добре ще разбере града.
И посланията на творците на този град до хората.