Накрая, с пълен стомах и превързани рани, те тръгнаха покрай каруците, като следваха циганите и Джиани се шегуваше с младите жени, които си бъбреха с него, подали глави от прозорците на фургоните.
Беше досадно да го наричат „Джиорджио“, вместо Джиани, но ако това помогнеше на горкия малоумен гигант да остане спокоен, Джиани реши, че ще си остане „Джиорджио“, докато умът на приятеля му се върне.
През нощта те спаха под фургона, но получиха и по едно одеяло, което да ги предпазва от студа. Събитията от деня прелитаха през съзнанието на Джиани — смях, приказки, шеги за храната и танците след нея. Младежът дълбоко съжаляваше, че бе така ранен и уморен, за да участва в тях, защото момичетата наистина изглеждаха така красиви като се въртяха и полюляваха плавно. Сега фургоните бяха наредени в кръг и цялото племе насяда, като си бърбореше край огъня, но той и Гар, уморени като кучета, пропълзяха отдолу да спят, още повече, че циганите започнаха да говорят на своя език, който Джиани не разбираше. Но звукът на тихите гласове и музикалността на женските думи го унасяха и той усети как сънят идва. Още когато затвори очите си, почувства, че топлата тъмнина го обгръща отново. Тогава умореният му мозък намери енергия за една последна мисъл, за последно избухване на любопитството — за какво ли си говореха циганите…
„Искаш ли да знаеш, наистина?“ — попита един глас, който той познаваше твърде добре — и от тъмнината се протегна една ръка, която държеше нещо като жезъл — дълга и тънка пръчка с топка от единия край. Топката докосна полузадрямалата му глава и Джиани изведнъж откри, че може да разбира думите на циганите.
— Да, Медалия — говореше един от тях. — Сигурно е съвпадение на имената. Тя не би могла да изпрати шпиони при нас, нали?
— За какво й е, Джайлз? — отвърна жената. — Тя вече знае нашите планове.
— Така е, Пати — рече Джайлз, — но тя може да се страхува, че ще се опитаме да я арестуваме или дори да…
— Глупави брътвежи! — каза Пати. — Агентите на АИДИС да се опълчат срещу някой от нас, само защото тя не е съгласна с нас? Изключено.
— Не само, че не е съгласна — забеляза мрачно друг мъж. — Винаги има вероятност да се опита да подкопае нашите усилия.
— Не си нрав, Морган! — рече една по-възрастна жена. — Тя ни напусна, защото не можеше повече да бъде партньор в нашите усилия — както каза тя, а не за да се бори срещу тях.
— Как можем да сме сигурни? — отвърна Морган. — Поточно, как тя може да е сигурна, че ние няма да се опитаме да я спрем в опита й да спре нас? Не, Розали, ако аз бях на нейно място, сигурно бих се опитал да внедря шпионин сред нас.
— Да, но ти винаги си бил малко параноичен, Морган — отвърна Розали. — Важното е, че Медалия не е.
Джиани се зачуди какво ли означава „параноичен“.
— О, Медалия също си има своите пристъпи на параноя — каза трета жена, — иначе как би виждала заплаха в нашите планове, когато ние само се опитваме да помогнем на тези бедни невежи туземци.
Бедни невежи туземци! Джиани почувства прилив на възмущение и се надяваше, че тя не говори за него и за съгражданите му от Пирогия. Освен това, как бе възможно най-обикновени цигани да наричат градските хора „невежи“?
— Циганските маскарадни одежди ни вършат доста добра работа — отбеляза Морган. — Те ни позволяват да отидем където искаме в Талипон. При това винаги можем да изпратим агент да се сдобие с костюм от някой град, в който искаме да проникнем. Да пуснем някого, който да се опита да промени плановете им. Защо да не може да направи същото и Медалия?
Маскарадни одежди?
Значи тогава те не бяха истински цигани? Изведнъж Джиани си спомни, че не бе чувал за цигани от единадесетата си година нататък. Беше преди десетина години. Имаше ли въобще истински цигани? Или те всички бяха фалшиви?
— Медалия само се съмняваше дали сме прави, като се опитваме да извадим цялата планета от тъмните векове — рече Пати упорито. — Тя разбираше ползата от ренесанса, който е в началото си тук, на Талипон, но изпитваше големи съмнения относно опитите да се вкарат тези хора в модерния свят, с неговата висока технология и светски идеологии.
Есмералда кимна:
— В края на краищата техните предшественици са дошли тук, за да избягат от всичко това.
— Не — рече Морган, — тя си мислеше, че ние грешим, като се опитваме да убедим благородниците да се обединят, но как иначе бихме могли да им повлияем, за да спрат тези непрестанни междуособни войни?