— Целта ни е добра — възрази Розали, — но няма ли това да стане причина за още по-големи кръвопролития, ако повярват, че имат един общ враг?
— Как иначе ще успеем да ги накараме да се обединят? — не отстъпваше Морган. — Да, знам, Лойлин, ти все още мислиш, че ние трябва да ги успокоим с едно религиозно възраждане. Но аристократите виждат религията и живота като две отделни неща, а не като едно цяло.
— Знаете ли? Ние дори помежду си не можем да постигнем съгласие — въздъхна Розали. — Искам да кажа — бихме могли, но ние продължаваме да развиваме страховете си. Тогава за чудене ли е, че на Медалия просто й е дошло до гуша от нас и е тръгнала по свой път?
— Не „просто“ — рече Пати мрачно. — Тя мисли, че ние грешим, като караме благородниците да гледат на търговците като техен общ враг.
Студен страх парализира Джиани. Да кажат на лордовете, че търговците са техен общ враг, за да се съюзят срещу търговските градове? Но от това щеше да стане кървава баня! Не е чудно тогава, че те бяха наели бандата на Стилето да „накаже“ Пирогия!
— Но ти каза, че ако ние направим това, би трябвало да предупредим навреме търговците, за да се разпръснат и скрият — продължи Морган. — Или, което е по-лошото — да се съпротивляват! Казвам ви, виждам нейния пръст в постъпката на този търговец от Пирогия — Бракалезе, който даде идеята да се убедят търговските градове да се съюзят!
Изведнъж Джиани почувства прилив на радост от това, че те го познаваха само като „Джиорджио“. Но как бяха научили за идеята на Гар? И как си бяха помислили, че тя произлиза от татко Бракалезе? И което бе още по-лошо — какво ли щяха да направят на баща му, за да го спрат! Изведнъж Джиани се заинтригува страшно от продължението на разговора.
Осма глава
— Коалицията на търговците може да развали всичко, което ние се опитваме да постигнем — съгласи се Лойлин. — И което е най-лошо — на остров, разделен на два мощни блока, може да избухне гражданска война.
О, това би било добре. Но те не искаха гражданска война, а просто унищожение на търговците. Не съзнаваха ли тези глупаци, че това щеше да е резултатът от техните действия? Очевидно не.
— Не трябва да забравяме нашата цел — съветваше Морган, — да въдворим мир на разкъсвана от войни планета, където племенната анархия преобладава на север, а диктаторските безчинства на юг и изток. Талипон с неговата търговска флота може да разпространи идеята за централизирано управление и да спомогне за възцаряване на повсеместен мир.
— Или мир на една империя — рече мрачно Джайлз.
— Какъвто и да е мир е по-добър от никакъв — напомни му Розали.
— Истина е — рече Есмералда. — Мирът ще позволи на справедливостта да възтържествува. Образованието и изкуствата ще процъфтяват.
— Но няма да има никакъв мир, ако първо го установим на Талипон — напомни й Морган. — Законът на Малтус ще се погрижи за това.
— Да, фундаменталният принцип на прединдустриалните икономики е, че населението се увеличава в геометрична прогресия, а производството на храна — в аритметична — въздъхна един млад мъж.
— Да, Джордж, всички знаем това — кисело рече една жена на средна възраст. — Четири човека по четири прави шестнадесет човека, но четири бушела зърно плюс още четири — прави осем бушела. Без индустриална техника, винаги ще има повече хора, отколкото храна, докато…
— … чума, глад или война не унищожат толкова от тях, че да остане достатъчно храна за другите — въздъхна Розали.
Джиани слушаше ужасен и искаше да вика и да крещи, но беше още сънен.
— Тогава ще има мир и изобилие на всичко, докато хората не станат пак много повече от хранителните запаси и целият цикъл се завърти отново.
— И отново, и отново, и отново — рече Морган мрачно. — Така че всяко страдание, което произлиза от нашите планове, ще бъде по-малко, отколкото без тях.
Лесно му беше да говори така — нали нямаше да умира неговият народ, майка му и сестра му нямаше да бъдат отвлечени и продадени в робство, а къщата и стоките му — подпалени!
— Ще могат ли изостанали хора като крепостните селяни от западния континент някога да възприемат модерната техника? — чудеше се Джайлз.
— Ще могат, ако ги научим на това — отвърна остро Розали, — и ако разберат, че това е начин да станат богати. На крепостните няма да им е нужно много време за това.
— Да — рече бавно Есмералда, — това е вид знание, което търговците могат да усвоят лесно. И тогава обединението на способностите на селскостопанските работници и търговската алчност могат да дадат удивителни резултати.