— Това е валидно и за племената на север — рече Джайлз. — Ако те си говорят достатъчно дълго и високо на някое събрание, ще забравят, че алчността е лошо нещо и ще се захванат с фермерство, вместо с лов.
— Ние можем да доставим на лордовете конвертори с ядрено устройство, ограничени така, че да не могат да произвеждат скъпоценни метали — рече Морган.
Макар и в полусън, Джиани усети как косата му щръква от непознатите думи. Не бяха ли истински магьосници тези фалшиви цигани?
Последвалите разсъждения на Морган потвърдиха подозрението му:
— Когато всеки благородник притежава машината, която може да произвежда всякакви търговски стоки, той ще има значително предимство пред търговците. Тогава никой аристократ няма да устои на изкушението да влезе в търговията.
Да устои на изкушението! Те щяха да съсипят търговците! Небесата знаеха колко пари вземаха благородниците от търговците в градовете, в които управляваше аристокрацията. Данъците за официалните монополни стоки бяха неописуемо високи и търговците трябваше да плащат прекалено висок наем за услугите на хамалите и водачите. И като капак на всичко това — ако лордовете започнеха да продават стоките, които ще произвеждат от нищото, по-евтино, можеха да унищожат търговците напълно.
Но аристократите нямаше да продават по-евтино. Ако станеха търговци, нямаше да разрешат никой да се мери с тях. Търговията щеше да се извършва незаконно само чрез посредниците на лордовете. Те щяха да монополизират всичко, което не можеха да разрушат!
— Но конверторите наистина трябва да са ограничени — рече загрижено Есмералда. — Защото, ако лордовете могат да произвеждат злато и сребро само като хвърлят късове олово и камък в машината и натиснат бутона…
— Естествено — отвърна нетърпеливо Морган. — Защо ни напомняш за това всеки път, когато обсъждаме този въпрос, Еси… Ако те имаха причина да влязат в търговията!
Злато от олово! Те бяха магьосници! Или поне алхимици…
— Алчността ще накара графовете и дожовете да забравят техните малки феодални имения и да се обединят, за да премерят сили с търговците — рече Морган със задоволство. — Трябва само да разберат, че наистина имат шанс да заграбят търговията от търговците и самите те да прибират всичките пари. Но няма да успеят, разбира се, търговците са твърде ловки. Така дълбоко са се окопали, че аристократите ще се движат доста след тях в овладяването на търговската теория.
— Но те ще я научат — не отстъпваше Розали. — Ние наистина можем да превърнем лордовете в търговци.
Как можеха да бъдат толкова наивни — мислеше си Джиани. — Аристократите нямаше да действат по този начин. Веднъж сплотени, те щяха да изпратят армиите си, за да затрият търговците от лицето на земята напълно. Щяха да срутят до основи къщите в Пирогия, така че да остане само лагуната, върху която са били строени. Е, можеха и да оставят малко търговци, обвързани с данъци и заеми от благородните си патрони — да се занимават с търговия, но щяха да вземат цялата печалба за себе си или поне деветнадесет части от общо двадесет. Не, които и да бяха тези хора, техният план беше катастрофален поне за търговците, а също и за образованието и културата. Защото финансовата подкрепа за духовните дейности сега идваше от търговците, а не от аристократите. Е, художниците можеха да си живеят добре и под управлението на графовете, стига да желаеха да рисуват портрети на благородни лица и сцени на военна храброст. Поетите също биха се чувствали добре, стига да пишеха романси и да обсипваха с похвали местните графове, както Ариосто бе хвалил Лукреция Борджия в „Бесния Орландо“. Работата беше там, че малко благородници биха поддържали повече от няколко човека на изкуството, докато имаше търговци, готови да подкрепят десетки!
— Не, нашите планове трябва да бъдат грижливо обмислени — рече Морган самодоволно.
— Да — съгласи се Джайлз, — и ако Медалия се опита да ни попречи, ще трябва да намерим начин да я спрем.
Дори в съня си Джиани усети как пръстите му напираха да се стегнат около гърлото на Джайлз. Да нарани тази красива и милостива жена. Никога!
„Циганите“ изглежда, че мислеха същото. Настъпи тежко мълчание. После Есмералда рече:
— Надявам се не искате да кажете, че трябва да я убием!
— Не, разбира се — отвърна бързо Джайлз. — Само имам предвид да я хванем и да не я пуснем да избяга отново.
— Не искам и да чуя за такова нещо — рече мрачно Розали.
Морган се обади: