— Срам за вас, че въобще ви хрумва мисълта да лишите някое разумно същество от свободата му!
— Не, нямах предвид това — рече Джайлз бързо, — но все пак трябва да намерим начин да се осигурим срещу осуетяването на плановете ни.
Настъпи мълчание за минута или две. После Есмералда каза:
— Да предупреждаваме всички хора срещу изменничката циганка?
— О, не! — възрази Розали. — Тълпата може да я обвини, че е вещица и да я изгори на клада!
— Вероятно тези хора не са чак такива варвари! — протестира Есмералда.
Джиани потрепери вътрешно. Той добре знаеше, че сънародниците му ставаха ужасни варвари, когато станеше въпрос за вярване в магии. Но как можеха самите цигани да бъдат загрижени заради обвинение в магия, след като те самите бяха магьосници?
— Тя бе толкова мила и добра — рече жалостиво Есмералда. — Не мога да повярвам, че Медалия наистина може да се опита да воюва срещу нас.
— Да воюва — не — съгласи се Розали, но гласът й прозвуча някак колебливо. — Може би ще трябва да я примамим в някой отдалечен район, където има много болести, нуждаещи се от лечение.
— Тя ще се усети — рече Есмералда. — Но можем да изпратим Дел по селата, преоблечен като трубадур, който пее за положението на детските приюти. След месец всички ще заприказват за сирачетата и Медалия може да основе сиропиталище.
— Не — възрази Джайлз. — Медалия е умна, много умна. Тя ще прозре през всяка от тези хитрини. Ще трябва или да я затворим — нещо, което не можем да направим, или да вървим една стъпка напред, като маневрираме по-умно от нея.
Тонът на Морган издаде съгласие:
— Това няма да е трудно. Ние сме тридесет, тя е една.
— Тогава ще трябва да играем честно — въздъхна Розали.
— Игра? Нима за тях това бе просто една голяма игра? Но за Джиани и неговите хора тя означаваше живот или смърт!
— Достатъчно за Медалия — рече Розали, — но какво ще правим с нашите двама бездомници?
Джиани почувства, че отново го обзема хлад.
— Какво можем да направим? — въздъхна Морган. — Не трябва да ги оставим да умрат от глад — така лошо ранени и единият с размътен мозък. Сигурно е получил много лош удар по главата!
Есмералда потрепери.
— Радвай се, че не си видял отблизо раната. И все пак костта не е счупена, доколкото мога да установя без рентгенова снимка.
— Сигурно е получил вътрешен кръвоизлив — каза намръщено Розали. — Ще трябва да ги следим отблизо.
— Трябва да ги вземем с нас, докато намерим някое сигурно място, където да ги оставим — реши Морган. — Замъкът на принц Реджиналди е само на два дни път оттук и ние така или иначе мислим да спрем там.
— Вероятно ще трябва да ги оставим в замъка, тогава — съгласи се Розали, — въпреки че не ми допада идеята да изоставим някого в това състояние на средновековна медицина.
— Не е чак толкова средновековна, колкото ти се струва — възрази Морган. — Техните лекари имат доста напреднали технологии и дори начини за правене на антибиотици, които са се предавали от оригиналните заселници нататък от уста на уста.
Но Джиани изпусна последните едно-две изречения, онемял от шока. Да ги оставят тях с Гар на Реджиналди, аристократът, който нае бандата на Стилето! Те можеха и да не знаят кой е той, но веднага щяха да разпознаят Гар — и двамата щяха да бъдат убити незабавно, при условие, че Реджиналди не ги осакатеше и не ги изпратеше в Пирогия за предупреждения. Не, те с Гар трябваше да избягат колкото се може по-бързо.
След тази мисъл му хрумна друга: нямаше по-сгоден момент от сегашния. Циганите не биха очаквали от тях да изчезнат през нощта, толкова скоро след като бяха спасени. Те нямаше защо и да са подозрителни. Просто щяха да вземат Гар и Джиани за нещастни и неблагодарни окаяници или — в най-лошия случай — за двама вагабонти, които са ги надхитрили.
Все пак Джиани не вярваше в наивността на тези хора — особено след като разбра, че те явно се смятаха за много по-умни от жителите на Талипон — толкова умни, че да се намесват в техните работи и да се осмеляват да правят опити да предначертаят съдбите им! Не знаеха ли те, че никой от лордовете не би искал да се захване с търговия?
Да откраднат парите на търговците под името конфискация или глоба — на това бяха способни, но да печелят богатството си сами?
Това не. Тези хора трябваше да разберат, че ако някога благородниците престанат да воюват, то ще бъде едва когато са поробили търговците!
„Съвсем вярно“ — рече лицето. Бялата коса се завъртя около него сякаш то беше в центъра на въртоп.
Джиани осъзна разтревожен, че вече не чуваше циганите и явно бе напълно заспал.
— Ако ти знаеш това, трябва да знаеш и как мога да запазя себе си и Гар живи, докато се доберем читави и здрави до Пирогия! — рече момъкът. — Хайде, ти можеш да ни кажеш как да защитим Пирогия от благородниците и от тези злополучни натрапници с меки сърца!