„Гигантът вече го направи — отговори лицето. — Той каза пред вашия Съвет, че съгражданите ти трябва да се обединят заедно с другите търговски градове.“
Отчаяние обхвана Джиани.
— Никога няма да успея да ги убедя в това!
„Не се обезкуражавай — посъветва го лицето. — Все ще намериш някакъв начин. Може би той ще дойде чрез друг подход в действията ти“.
Надеждата отново покълна.
— Какъв подход?
„Защити Медалия — рече лицето. — Защити я и й помагай във всичко, което прави и тя може би ще успее по-добре да ги убеди от теб. Във всеки случай слушай нейните съвети, защото девойката знае толкова, колкото и тези фалшиви цигани и има по-ясен поглед и по-вярна преценка.“
Този път Джиани се опомни преди лицето да започне да изчезва.
— Кой си ти?
„Наричай ме Магьосникът — отвърна лицето. — Време е да се махате, ти знаеш това. Циганите няма да ви преследват, всъщност те ще бъдат доволни, че този товар им се е свлякъл от плещите. Но трябва да тръгнете сега.“
— Как? — извика Джиани в съня си, защото лицето се бе смалило до малък овал в тъмнината.
„Вървете си — отговори магьосникът просто. Гласът му бе станал тънък и далечен. — Вървете си.“
Джиани седна толкова рязко, че щеше да разбие главата си в дъното на фургона, ако то бе само няколко инча по-ниско. Той се опита да успокои дишането си, докато се оглеждаше диво наоколо. Последните въгленчета от огъня проблясваха слабо, а край него нямаше никой. Младите мъже се бяха натъркаляли върху одеяла под фургоните. Тук-там някой похъркваше. По-възрастните спяха вътре със съпругите си. Джиани си спомни, че не бе видял никакви деца. Преди той си мислеше, че може да са вътре, сега вече нямаше съмнение, че деца липсваха. Явно тези преоблечени цигани бяха някакви бродещи сплетници. За миг той се почуди кои бяха те и откъде бяха дошли, но преди да обмисли въпроса, един млад циганин с меч мина между него и тлеещите въглени и неотложността на момента изискваше да се съсредоточи. Часовой! Те бяха поставили часовой и вероятно двама, та ако единият бъде нападнат, другият можеше да вдигне тревога. Поне така старият Антонио учеше Джиани.
Тогава те с Гар трябваше да атакуват и двамата едновременно. Момъкът пролази на колене до едрата тъмна фигура на Гар.
— Гар! Събуди се! — изсъска той, като го разтърси за рамото, докато гигантът се събуди със сумтене и седна. Джиани едва успя да го дръпне по рамото в последния момент, предпазвайки го да не удари главата си в дъното на фургона. Гар перна ръката му с ръмжене и се втренчи гневно в него, а големият му юмрук се сви за удар, който със сигурност би убил всеки, върху когото се стовареше…
Но внезапно погледът на гиганта се успокои, той позна Джиани и изсъска:
— Джиорджио!
Е, явно не се преструваше. Но как тогава си спомни фалшивото име на Джиани — току-що събуден и стреснат при това. Младежът натисна с пръст устните си и прошепна.
— Шшшт!
— Шшшт! — Гар имитира жеста и тона му. — Защо?
— Защото трябва да се махнем оттук, без циганите да разберат.
Гар не попита защо, той просто кимна.
— Те са поставили часовой — пошепна Джиани. — Ние трябва да се промъкнем до тях и да ги обезоръжим тихо.
— Защо? — попита Гар отново.
Джиани се стараеше да бъде търпелив. Помнеше, че едрият мъж бе загубил ума си.
— Защото, ако не го направим, те ще ни видят, че си тръгваме и ще вдигнат тревога.
Гар поклати глава.
— Защо? Те скоро ще заспят.
— Може би — допусна Джиани, — но само когато други двама от тях заемат местата им.
— Не, не. — Гигантът тръсна глава, после се обърна и се взря в тъмнината.
Като се мръщеше, Джиани се извърна да види какво гледаше той — и видя единия часовой да пристъпва към огъня, да се прозява, а после да се оглежда наоколо за минута-две, преди да седне. Седнал, часовоят сгъна краката си под себе си и се взря в огъня, като се прозяваше. Другият часовой се приближи като също се прозяваше. Те сякаш не се виждаха един друг. Първият легна, подложил ръка под главата си и започна да хърка. Вторият се опъна от другата страна на огъня и след миг също хъркаше.
Гар погледна Джиани.
— Заспа.
— Да. — Момъкът се улови, че гледа с широко отворена уста. После я затвори и рече: — Да, спят. — Той почувства, как тръпка на свръхестествен ужас пропълзява по гърба, врата и главата му. Що за малоумен водеше със себе си, все пак?
Тогава Джиани си спомни за Магьосника в главата си. Той без съмнение се явяваше и в главата на Гар — и тъй като там сега имаше по-малко мисли от обикновено, Магьосникът можеше да се настанява вътре безпрепятствено. Младежът реши да бъде много внимателен с Гар за в бъдеще. Той разтърси гиганта и рече: