— Добре тогава! Нищо не може да ни спре, ако не искаме, нали?
— Не — отвърна Гар. Той изглеждаше пълен със съмнения, но последва Джиани, като изпълзя изпод вагона и се затътри след него в тъмнината.
Те изминаха доста път, влачейки се в нощта надолу по пътя, за да прикрият следите си в коловозите. После навлязоха в планината, изкачиха единия склон и слязоха по другия, за да открият долу друг коларски път. Двамата приятели продължиха на юг или поне в посоката, която Джиани смяташе, че е юг — с мисълта да се върнат отново в Пирогия. В този момент краката на Джиани отказаха да му служат. Гар не изглеждаше в кой знае колко по-добра форма, но все пак успя да вдигне Джиани, който протестираше, и да го пренесе до един навес в края на скалите, където можеше да се скрият от вятъра. Там приятелите преспаха до сутринта и за щастие този път Джиани не видя нито лицето на Магьосника, нито на танцьорката.
От съня им ги извади тропот на конски копита и силен вик. Джиани се повдигна. Раните му напомниха за себе си, но той не им обърна внимание. Младежът погледна иззад огромната скала, която ги бе приютила, чу сърцето си да бие ускорено и видя двадесетина войници, но не наемници, да се приближават към тях. Те носеха ярки дрехи в червено и жълто, а сред тях яздеше на черен кон мъж с виолетово кадифено яке и корона на челото си. Той спореше високо с един друг ездач с посивяла брада, загърнат с наметало и нахлупил мека кръгла шапка. На шията си носеше тежка златна верижка и медальон. От двете им страни вървяха по една дузина войници, които надничаха зад всеки пън и във всяко скрито кътче и цепнатина в скалите, които ограждаха пътя.
— Лоши? — попита Гар зад него.
Джиани залитна, но успя да се задържи, хващайки се за скалата.
— Вероятно лоши — принцът и неговият съветник, както изглежда. По-добре да се скрием.
Той се извърна настрани и видя Гар вече сгушен под една издатина на каменния блок. Джиани го последва, като напрягаше до крайност слуха си.
— Но Ваше Височество, те не биха могли да се отдалечат много за толкова кратко време! — протестираше съветникът. — Дори и да успеят, какво зло могат да сторят двама мъже без коне и невъоръжени?
— Не ги смяташе за толкова безвредни, когато тази сутрин ме вдигна от шатрата ми и ни накара да ги преследваме — кисело отвърна принцът. — Защото, ако те са преоблечени търговци, ние трябва да ги хванем, за да ги накажем.
— Най-вероятно е да са търговски шпиони — допусна съветникът. — Циганите казаха, че са заловили двама скитника, които ги помолили за помощ и после избягали през нощта. Веднага се сетих, че може да са от онази група търговци, които хората на Стилето причакаха в засада преди два дни.
Джиани усети прилив на ярост срещу фалшивите цигани. Страхливци! Да насъскат аристократите срещу тях, вместо сами да си вършат мръсната работа! Лицемери!
— Да, когато хората на Стилето докараха пленниците и ние открихме печата на техния Майстор върху търговските им чанти, и след мъченията на водачите, за да издадат работодателите си, те какво казаха? Джиани Бракалезе! Синът на онзи бунтовен търговец Бракалезе, който се опита да сформира коалиция от търговски градове срещу нас!
Джиани се вцепени. Нима те преследваха него?
— Капитанът на Стилето ни увери, че са го оставили мъртъв — рече тежко съветникът, — но какво са намерили, като са се върнали за тялото? Бил изчезнал! Мъртвото тяло е вдигнало и си отишло! Може ли да има някакво съмнение, че младият Бракалезе е още жив? Не ще и дума, че той и неговият телохранител са били двамата мъже, потърсили подслон при циганите!
— Изобщо няма никакво съмнение — въздъхна принцът, — като се има предвид и това, че циганите и хората на Стилето описаха спътника му като гигант. Но наистина ли тези двамата представляват заплаха?
Джиани дочу пукот и пращене, докато търсачите се приближаваха все повече и се сгуши, като съжаляваше, че циганите не му бяха оставили никакво оръжие, нито дори малка кама. Той се сви, очаквайки някой войник да го открие всеки момент. Ръката му напипа голям камък.
— Всъщност бащата е заплахата — отговори си принцът, — но ако задържим сина като заложник, той може да престане да формира коалиция срещу нас.
Съветникът рече:
— Ваше Височество Реджиналди, не разбирам защо не се противопоставите на тази заплашваща ни търговска коалиция чрез съюз с аристократите! Дори и циганите казаха същото!