— Добър ти ден, калфа! — извика Джиани, когато наближиха.
Занаятчията ги погледна изненадано, после се ухили и протегна ръка.
— Добър ден и на теб, пътнико и на… — Очите му се разшириха при вида на Гар.
— Боже мой! Колко си грамаден!
— Не толкова, колкото бях — отвърна Гар с усмивка. — От известно време не се храня добре.
— Че кой се храни? — подкрепи го занаятчията. — Аз самият, ако имам хляб и сирене, се смятам за щастливец. Казвам се Бернардино, беден скитащ дърводелец и стъклар.
— Стъклар! — Джиани бе впечатлен. — Това наистина е рядък занаят. Аз съм Джиа — Джиорджио, а това е Гар. Ние сме пътници, нападнати и ограбени от бандата на Стилето. Трябваше да откраднем нови дрехи.
— Смъкнаха дрехите от гърба ви, нали? — изсмя се Бернардино. — Е, поне са ви оставили ботушите. Аз самият имах предвидливостта да поискам да ми бъде платено в храна и те си помислиха, че това не си струва да се краде, когато ме претърсваха.
— Това е било истинско чудо — забеляза Гар, — но все пак говори добре за ума ти. Кажи ми как намираш работа за стъклар?
— Рядко се случва, ето защо съм и дърводелец, но когато намеря — ми плащат добре.
— С една цяла буца сирене — рече Гар, като се усмихваше широко.
— Да и с няколко самуна хляб. — Бернардино му махна да се приближи. — И с няколко сребърни петака, скрити така, че дори стилетовци не биха ги намерили.
— Занаятчиите винаги са били много изобретателни — въздъхна Джиани и се въздържа да попита в коя част на сиренето Бернардино бе скрил богатството си. — Значи си имал работа като стъклар все пак?
— Да, в замъка на принц Реджиналди, закрепвах металните рамки на прозорците, там, където се бяха разхлабили. — Бернардино тръсна учудено глава. — Странно е какво доверие имат хората на стъклото, дори и когато знаят, че има процепи между него и рамката. И знаете ли, когато веднъж принцът се пазареше, макар че бях отвън на прозореца, върху моето скеле, успях да чуя всяка дума.
— Да се пазари ли? — удиви се Джиани. — Това не е ли под достойнството на един принц?
— Изглежда, че не — сви рамене Бернардино, — макар че тогава предположих, че човекът, с когото се пазареше, е толкова важен, че само принцът можеше да си позволи това с него. Въпреки че — прибави той замислено, — събеседникът на принца въобще не изглеждаше кой знае колко добре на външен вид. Всъщност бе много старомоден. Беше облечен много семпло — само с една дълга дреха и кръгла черна шапка. И говореше с такъв ужасен акцент, да не кажа направо чудат, че — кълна се — не съм го чувал никога преди и едва успях да го разбера! Принцът също не можеше, защото много пъти трябваше да моли човека да повтаря онова, което бе казал.
— За какво спореха те?
Джиани погледна Гар, изненадан от внезапната напрегнатост на тона му. Бернардино също бе стреснат, но отговори веднага и с готовност.
— За купуване на орсани.
— Орсани? — Гар се обърна намръщено към Джиани. — За тези наситено оранжеви камъчета? Разкажи ми повече за тях.
— Те могат да бъдат открити само в дълбините на варовиковите пещери — обясни младежът, — и човек може да види как новите израстват върху сталактитите и сталагмитите. Но те няма да бъдат истински орсани още стотици години. Новите са все още замъглени и много меки. Истинският орсан; който е лежал под огромната тежест на скалите в продължение на стотици години — е чист и ясен като слънцето, на което прилича и е доста твърд, за да среже всичко, освен диаманта. — Джиани погледна изпитателно Гар. — Все още ли не ги разпознаваш?
— Разпознавам ги — бавно отвърна гигантът. — Видях няколко изложени за продажба на един отдалечен оттук пазар, но там им казваха другояче.
— Орсани или портокалчета, какво значение има? — сви рамене Бернардино. — Камъкът не го е грижа.
— Те не могат да бъдат издирвани чрез копане — обясни Джиани, — защото кирката, която разчупва скалата, може да повреди бижутата, ако са наблизо. Не, събирачите могат само да обикалят около пещерата всеки ден, като изчаква нов сегмент от стената да се отчупи и да открие орсан — или да не го открие.
— А в кариерите за варовик?
— Там са намерени няколко орсана — кимна Бернардино, — макар че не са съвсем цели, а с малко отчупени краища. Все пак, дори и отломките от тях имат цена, за която си струва да се копае.
— И този чужденец е предложил на принца висока цена за орсаните? — попита Гар.