Може би бе някакъв нов вид оръжие? Да, това имаше смисъл. Джиани реши да го разгледа по-отблизо, за да разбере как се използва. Тогава острие на копие го бодна в рамото и като залиташе, той ускори ход.
Групата мина по подвижния мост и конниците трябваше да забавят стъпка, защото мястото бе много тясно — за щастие на пленниците, тъй като те вече се препъваха от умора. Хората на Стилето продължиха все така бавно и навлязоха в огромния вътрешен двор, където войниците се тренираха за битки с тъпи мечове и стреляха с лъкове и стрели по мишени. Недалеч от стената на замъка се чуваше ковашки звън върху желязо, а централната кула се извисяваше над всичко, хвърляйки наоколо някаква зловеща сянка.
Групичката навлезе по-дълбоко в сянката и стигна до стената на кулата, където имаше огромна клетка. Железните й пръти, здраво вкопани в твърдата земя на двора, бяха високи шест стъпки и от едната си страна опираха до камъните на стената. Отгоре покривът бе от слама, но страните й бяха открити за вятъра, дъжда и изгарящото слънце. Вратата й беше отворена и хората на Стилето ги вкараха вътре с ръмжене и ругатни. Новите затворници залитнаха и се строполиха на земята, като си отдъхнаха облекчено — поне нямаше да трябва повече да тичат, подтиквани от върховете на копията. Вратата се затвори с трясък след тях и сержантът окачи отвън огромен катинар, сякаш щяха да престоят там до Деня на Страшния съд.
Джиани се просна върху един огрян от слънчева светлина квадрат и като си отдъхна, се огледа наоколо. Мястото беше разхвърляно, но не мръсно — очевидно някой го бе почистил и бе натрупал нова слама до стената на замъка. Явно клетката бе приютявала доста хора преди тях. Тъй като площта й не бе достатъчно голяма, за да побере повече от двадесетина души, Джиани заключи, че трябваше да е временен затвор за бъдещи роби. Стори му се странно, че нямаше отделно помещение за жени, но си спомни, че липсваше особено голям пазар за робини, освен за млади и красиви, които обикновено биваха грижливо пазени у дома. Всъщност изобщо нямаше да има голямо търсене на роби, ако не бяха нуждите на галерите. При всички случаи селяните бяха по-евтини, тъй като можеха да ги наемат за някоя работа безплатно и бяха винаги на разположение на лордовете.
Джиани се измъчваше при мисълта, че хората можеха да бъдат използвани като стока, но знаеше, че благородниците и хората на Стилето гледаха на тях точно по този начин.
Една сянка падна върху него. Като погледна нагоре, Джиани видя Гар да се намества с кръстосани крака в ъгъла. С негодувание младежът забеляза, че гигантът дори не се беше задъхал, нито пък изпотил. Бързото ходене, което така бе изтощило другите пленници, изглежда е било играчка за него!
— Лесно ти е на теб! — измърмори Джиани. — Но в края на краищата, ти си този, който ни въвлече в тази каша!
— Няма да останем в нея дълго — отвърна меко Гар, а очите му обходиха двора.
Джиани го погледна недоверчиво, малоумният, който си беше навлякъл гнева на стилетовци, бе изчезнал отново.
— Нима умът ти се върна толкова скоро? — попита младежът. — Или се преструваше?
— Този път се преструвах — отвърна Гар, все така с нисък глас, — преструвах се, така че да можем да проникнем в замъка на Реджиналди и да видим какво става вътре.
— Да видиш сам! — рече Джиани горчиво. — Нашите спътници вече са видели повече от достатъчно. О, ти толкова лесно ни вкара тук, но как ще ни изкараш навън?
— Няма да е толкова лесно, но с малко повече ловкост… — отвърна Гар. — Първо искам да разгледам тази кула. — Той посочи към пилона с тройния кръст.
Джиани се опули.
— Значи така, изложи ни на опасност да ни продадат като роби на галерите, само за да разгледаш кулата, която можеше да си зяпаш и от билото на планината.
— Да, но нямаше да успея да видя какво има вътре — търпеливо обясни Гар. — Освен това ти няма да отидеш на галерите — никой от вас няма да бъде изпратен там.
— Откъде си толкова сигурен?
— Защото — рече Гар, — времето на честната игра отмина. — Но гигантът не искаше да даде повече обяснения по този въпрос. Просто отблъсна въпросите на Джиани, като бързо смени темата с кратки забележки и това вбеси младежа.