— Изглежда че там са се образували обединения между богатите на ресурси щати и тези с развита манифактура — каза Хъркимър.
— Обединения или завоевания?
— Някой път едното, друг път другото. По-отдалечените райони наистина западнали, някои дори стигнали до примитива.
— Значи там има три варварски континента, два феодални и един остров с модерна култура?
— Определено не съвсем модерна. Може би късносредновековна, дори Ренесансова.
— Колко е голям този остров?
— Приблизително четиристотин и деветдесет на сто и пет километра. Състои се от група независими градове-държавици, постоянно враждуващи една с друга. Но техните войни са ограничени. Те имат общ език и постоянен обмен на хора.
Магнус се усмихна кисело:
— Звучи почти като една нация с много съперничещи си спортни отбори.
— Добро сравнение — кимна одобрително Хъркимър. — Някои от спортовете обаче са доста смъртоносни, а отделните градове са непреклонни по въпроса да не се подчиняват на ничии други закони, освен на техните собствени. Но наистина те съставляват една нация.
— Без национално управление?
— Всъщност всеки град-държава се самоуправлява, както намери за добре. Има монархии, аристократии, олигархии, дори новоизлюпени републики с повече или по-малко демократични тенденции.
— Там може да се създаде просветителски център по въпросите на човешките права — каза Магнус замислено. — Доколкото разбирам градовете-държави са със селскостопанска база?
— Няколко са в ранноиндустриална фаза, а дузина крайбрежни държавици са търговски. Две са добили голяма известност, като са формирали истински търговски империи — Венога и Пирога.
— Идеални за разпространяване на напредничави идеи. Да, мисля, че от Талипон ще стане чудесна база, от която да се действа. Ще има ли някакви пречки, ако отида? — Магнус си спомни за анархистите и тоталитаристите с футуристични идеи, които постоянно се опитваха да подкопават усилията на баща му за развитие на демокрацията.
— Никакви, с изключение на АИДИС — услужливо отвърна Хъркимър.
Лицето на Магнус помръкна.
— Никакви пречки, освен някакво общество от доброжелатели. И то не от тази планета. Само един неофициален клон от междузвездното правителство на Терра! Струва ли си главоболието да се захващам?
— О, да — каза меко Хъркимър. — АИДИС не е просто пример за добра организация.
Това не беше цялата истина, замисли се Магнус. АИДИС — Асоциацията за Издигане на Държавните Институции и Системи беше частна, неправителствена организация, която получаваше тлъсти дарения от Децентрализирания Демократически трибунал — централно управление, простиращо се върху Террианската Сфера. Дейността му подпомагаше завръщането на ретроградните планети-колонии към контакт с цивилизованите светове и ги подготвяше за членство в ДДТ. Целта на АИДИС бе да издига културното ниво на планетите, с които работи. За да постигне тази цел, тя се опитваше да сведе до минимум войните, да подобри икономиките, да прокара фундаментални идеи в културата относно гражданските и индивидуалните права. Тя се грижеше за това правата на личността да бъдат предпоставка за образованието и развитието на изкуствата. Нейните членове подхождаха към работата си с почти мисионерска жар, но често не можеха да преценят какви ще бъдат резултатите. А това обикновено бе създаването на някакъв вид преддемократично управление. АИДИС бе известна и със създаването на една или две монархии. Но в организацията не обръщаха особено внимание, след като всичко това спомагаше за развитието на човешката душа.
— Аматьори — рече Магнус презрително. — Неспособни са да предвидят резултатите от собствените си действия. С голямо самомнение, но непохватни.
— Но са с добри намерения — напомни му Хъркимър.
— Да, но всички ние прекрасно знаем кой път е постлан с добри намерения. АИДИС на цялата планета ли работи или само на Талипон?
— Главно на Талипон, но с идея влиянието на острова да се разпространи и в останалия свят чрез енергичните търговци и тяхната флота.
— Е, добре, виждам, че имат поне една правилна идея. Ще помисля как бих могъл да подпомогна тяхната работа по някакъв неофициален начин. В края на краищата АИДИС работи тук и не виждам с какво бих могъл да навредя повече от тях самите.
— Така си е — съгласи се Хъркимър. — Как възнамеряваш да процедираш?
Погледът на Магнус стана замислен.
— При тези непрестанни вражди вероятно ще бъда най-ефективен, ако се върна към предишната си маска — на наемен войник.
— Тогава вероятно ще имаш достъп до всеки град, който искаш да посетиш.