— Само толкова, колкото ми взеха на мен самия, Гар! — рече упорито младият търговец.
— Допускам, че това е справедливо — въздъхна Гар. — Но нито камък повече, имай предвид! Сега всички навън и тихо!
Те се измъкнаха и Гар внимателно затвори вратата. Джиани бе сигурен, че чува как ключалката се превърта, но с питомен магьосник, защо пък не?
— Не е питомен магьосник — пошепна Гар, докато слизаха надолу по стълбите и Джиани подскочи, сякаш гигантът бе прочел мислите му. — Дори е нещо повече от приятел, всъщност — съмишленик.
— Но все пак е магьосник — намръщи се срещу него младежът. — Той появява ли се в твоите сънища?
— Не — отвърна Гар, — но казва, че аз се появявам в неговите.
Джиани размишляваше над загадката, докато се смъкваха по стълбите. После попита:
— Какъв беше този предмет?
— Магия — отвърна Гар.
— Разбира се — сухо кимна Джиани.
Единадесета глава
Като слизаха надолу, бегълците се натъкнаха на друга двойка пазачи, която излизаше от един страничен коридор и тръгваше по стълбите. Войниците видяха групата на Джиани и се втренчиха в нея. Единият каза:
— Капитане! Защо затворниците…
— Това не е капитанът, глупако! — дръпна го другият и замахна с алебардата си.
Гар протегна ръка покрай Фесте и бутна оръжието настрана, точно когато фалшивият капитан извади меча си и допря върха му до гърлото на войника. Той бе отворил уста да извика — но така си остана, замръзнал в мълчание.
Другият пазач все пак успя да изкрещи, преди Джиани да затвори устата му с удар в брадичката. Войникът падна назад по стълбите и удари главата си в стената, но шлемът го защити достатъчно добре, тъй че бе само зашеметен, когато се опита да се изправи на краката си и да нададе вик:
— Тревога! Затворниците избягаха… — докато Джиани не се хвърли към него, не изтръгна алебардата и не я насочи към гърлото му.
— Млъкни! — Човекът погледна към проблясващата стомана и горящите, гневни очи над нея и задържа езика си.
Гар се приближи до първия пазач и докосна слепоочията му с върха на пръстите си. Мъжът трепна, погледна втренчено, после очите му се затвориха и той се смъкна долу.
Гар го вдигна и го помъкна надолу.
— Все още имаме двама човека без униформа. Вземи тази ливрея.
После гигантът се протегна и докосна слепоочията и на другия пазач.
Когато човекът се смъкна на каменния под, Джиани попита:
— Какво им направи?
— Сложих ги да спят.
— И сам видях това! — Джиани беше почервенял. — Но как?
— Повярвай ми — отвърна му Гар, — ти не искаш да знаеш. — И гигантът заслиза надолу по стълбите, оставяйки момъка да го следва, кипящ от гняв, но също и много учуден. От известно време Джиани подозираше, че в Гар има много повече, отколкото виждаха очите му и не харесваше скритото.
Когато излязоха на двора, единствените, които не носеха ливреите на принц Реджиналди, бяха Владимир, Гар и Джиани.
— Придружете ни — меко каза Гар на Бернардино и Винченцо и махна на Владимир да се приближи. — Джиани, хвани ръцете зад гърба си, ето така, сякаш са вързани. Вие останалите — наклонете алебардите си към нас, точно така. Сега, Фесте, подкарайте ни към куличката до градската порта и кажи на портиера и часовоите, че ви е заповядано да ни изведете с Джиани и да ни обесите на някое дърво, защото принцът ни е осъдил като бунтовници, твърде опасни, за да бъдат оставени живи.
Фесте се намръщи.
— И ще повярват ли на това?
— Защо да не повярват?
Фесте изгледа продължително Гар, после потрепери и тръгна начело на групата. Другите се скупчиха около Джиани и Гар и се упътиха към градската порта.
— Какво ще стане, ако пазачите ни разпознаят от описанията на циганите? — промърмори Джиани.
— Тогава ще бъдат сигурни, че принцът знае какво прави — отвърна му Гар. — Всъщност единственият начин да се измъкнем от тук е — всички да си помислят, че сме мъртви.
— Докато не видят телата ни да висят на дърво, близо до подвижния мост, няма да повярват.
— Да — въздъхна Гар, — и когато намерят половин дузина голи пазачи.
— Тогава още по-усърдно ще се втурнат след нас!
— Нека това не те безпокои — успокои го Гар. — Те могат да ни обесят само веднъж.
Джиани потрепери от безгрижния и небрежен начин, по който гигантът каза това. За момент му се стори, че усеща примката да се затяга около гърлото му, но той отхвърли видението и се затътри ядосано след Гар.
Когато стигнаха при куличката до пората, Фесте заповяда:
— Стой!
Останалите направиха достоверна имитация на войнишко маршируване и спиране.
— Спуснете моста! — нареди Фесте на истинските часовои. — Принцът заповяда тези двамата да бъдат обесени веднага!