Най-накрая, една сутрин островърхите кули на Пирогия се появиха на хоризонта. Джиани изтича стотина крачки напред, за да може да види целия град как се разпростира пред него, и извика от радост. Усмихвайки се, Гар се приближи до него, потупа го по рамото и двамата се отправиха към града.
Щом приближа портата откъм сушата, четири мърляви фигури станаха от близкия огън и ги поздравиха.
— Здравей, Джиорджио! Здравей, Гар! Какво ви носи насам?
— Само пътят и няколко ритника отзад от бандитите на Стилето. — Усмихвайки се, Джиани потупа смешника по рамото.
— Здравей, Фесте! Но защо лагерувате тук, извън града?
— О, защото пазачите няма да ни пуснат вътре без твоята дума — отвърна Фесте.
— По този въпрос са много свирепи — добави Винченцо.
Като го погледна, Джиани можа да разбере защо — облечен в рубашката и сандалите на дървосекач, той едва ли щеше да им заприлича на човек на писмото и науката, какъвто беше.
— Те ни казаха, че въобще не познават мъж на име Джиорджио, който пътува с един гигант! — рече с възмущение Рубио.
— О, боя се, че има сериозна причина за това, приятели. — Джиани усети пристъп на угризение. — Знаете ли, всъщност моето истинско име не е Джиорджио.
— Не е Джиорджио! — намръщи се Винченцо. — Но тогава защо ни излъга? И как е истинското ти име!
— Излъгах ви, защото стилетовците ме търсят и истинското ми име е Джиани Бракалезе.
— Джиани Бракалезе? — извика Рубио. — О, наистина стилетовците те търсят. Ние ги чухме как си говорят за стоте дуката, които принцът е обещал на този, който те доведе в замъка му!
Джиани го погледна и почувства хладен трепет, докато Гар не го плесна с ръка по рамото, като извика:
— Поздравления, приятелю. Цената за главата ти е мярка за успеха ти в борбата срещу тиранията на лорда.
Момъкът го слушаше, поразен от тази мисъл. После се усмихна:
— Благодаря ти, Гар. Но успехът все пак не е голям, нали?
— Само продължавай да им навреждаш по този начин и цената ти ще скочи на хиляда, не след дълго.
Джиани се ухили и го перна леко по ръката, удивен на радостта, с която слушаше тези вагабонти!
— Елате тогава! Нека да видим дали не струвам за вас малко повече, отколкото за принца! — И той ги поведе към градската порта и когато се появиха часовоите, младежът извика:
— Здравей, Алфредо! Защо не пусна моите приятели да влязат?
— Твои приятели? — удиви се часовоят. — Как мога да зная, че те са твои приятели, Джиани?
— Че кой друг пътува с гигант на име Гар? — не отстъпваше младежът. — Можеше поне да изпратиш вест на баща ми.
— О, значи този гигант! — Алфредо изгледа Гар, който се изправи застрашително над него. — Аз си помислих, че става дума за истински гигант, знаете, като излязъл от народните приказки — два пъти по-голям от къща и с огромна глава като на овен.
Гар се поклони сериозно.
— Поласкан съм.
— Не, не, нямах предвид теб! — рече Алфредо бързо. — Исках да кажа… исках да кажа…
— … че ти не си бил такъв — и никой от нас не можа да си спомни името ти — допълни другият часовой.
— Напълно разбирам — сериозно рече Гар. — Много е дълго и е трудно за произнасяне.
Часовоят се изчерви, но Джиани каза:
— Не му позволявай да те дразни, Джакомо. Той само се забавлява!
— Да, достатъчно с дразненето, Гар — рече Фесте. — Той постигна своето.
Гар го изгледа с укор.
— Мислех, че си професионалист.
Джакомо им хвърли неприязнен поглед.
— Доста глупави хора си довел, а?
— Те са просто замаяни от щастие, че са се прибрали здрави и читави вкъщи — рече Джиани, после се поправи. — В моя дом поне. Нека всички да влезем, Джакомо. Те са наборници за армията ни.
— Армия? Ние имаме само градска гвардия.
— Ще се разрасне удивително — обеща Джиани. — Тук трябва да дойдат още четирима мъже — просяк, крадец и стъклар и един млад търговец от Венога.
— Венога! Ние трябва да пуснем един от тях в града?