— Ще трябва да го направим, ако той иска да търгува — напомни му младежът. — Освен това, на него му е писнало от благородниците. Мисля, че ще предпочете да се съюзи с град, в който няма такива.
Когато влязоха в двора на Бракалезе, бащата на Джиани почти изпусна бурето, което товареше с работници в каруца. Той извика един от мъжете да го вдигне вместо него и отиде да прегърне сина си. Жена му чу виковете и само след минута-две беше при тях. Когато бурната радост от посрещането се поуталожи, бащата сложи ръка на рамото на сина си и го поведе към къщи, а Джиани рече:
— Страхувам се, че пропилях и този обоз със стоки, татко.
— Всичко е на моята глава, а не на неговата — рече Гар с мрачно лице.
— На неговата глава, наистина! Бандитите разбиха главата му така жестоко, че той загуби ума си за известно време! Всъщност, ние още не сме сигурни дали си го е възвърнал изцяло.
— И учителите му в училище не бяха сигурни в това — вметна Фесте.
Гар погледна свирепо към него и семейство Бракалезе се разсмя.
— Радваме се, че се върна жив, синко — рече бащата, — защото от две седмици насам това не бе единственият керван със стоки, който напусна града и бе загубен! О, лордовете здравата са ни блокирали по суша, можете да бъдете сигурни!
— А по море? — очите на Джиани блестяха.
— Ни най-малко! Една или две от нашите галери имаха схватки с кораби, които приличаха на пиратски. Но те бяха толкова тромави, че сигурно са били наемници на аристократите — усмихна се широко бащата.
— Нашите галери могат с лекота да разбият и най-добрите кораби, които лордовете биха изпратили срещу нас.
Гар кимна.
— Свободните мъже, които се бият, за да защитят своето, винаги ще са по-добри воини от робите и наемниците.
— Така се казва, наистина — в очите на бащата проблесна допълнително чувство на уважение към Гар.
— Синът ти е донесъл нещо, което струва стотина дуката — рече Фесте.
Бащата се вторачи в него.
— Какво е то?
— Главата си.
— Истина е — призна Джиани. — Моите нови приятели тук ми казаха, че лордовете дават стотина дуката за главата ми.
— И хиляда за тази на баща ти — допълни Винченцо.
Майката побледня, а лицето на бащата стана каменно, но Фесте само въздъхна:
— Горкият Джиани. Всеки път, когато се опита да се впусне в някое начинание, открива, че баща му е бил там преди него!
Смехът разчупи напрегнатото мълчание и бащата попита:
— Кои са тези скитници?
— Наши спътници от пътищата — отвърна момъкът. — Те ни помогнаха да избягаме от замъка на принц Реджиналди, тъй че аз ги поканих да се присъединят към армията на Пирогия.
— Добра идея — рече бащата, отново мрачен.
Майката зяпна от удивление.
— Принц Реджиналди! Как успяхте да избягате от него?
— Като му откраднахме кокошката. — Фесте се огледа към зяпналите го от удивление присъстващи и сви рамене: — Е, нали казахте, че развъждал домашни птици.
Те се разсмяха, а Гар каза:
— Ако това е, за което ти плащат, приятелю, мога да разбера защо бродиш по пътищата. Синьор Бракалезе, това е Фесте, който претендира да бъде професионален смешник.
— Претендирам наистина! — изсумтя Феста. — Ти претендираше ли да си луд, Гар? И какви претенции ще имаш за по-нататък?
— Да се измия, ако мога. — Гар вдигна измърсените си ръце. — Ще ме извините, господа, но ще използувам за целта коритото за поене на добитъка.
— В никакъв случай няма да правиш това! — скара му се майката. — Ние имаме медна вана и казани за топлене на вода. Ще се изкъпеш като всеки благовъзпитан човек! Хайде, елате всички и споделете нашия хляб, докато се загрее водата.
Пътниците се ободриха, а Фесте въздъхна:
— Мислех, че никога няма да се помолят за това — но майката не го окуражи в това му словоизлияние, а ги покани вкъщи и се залови с приготовленията за импровизираното празненство.
На следващата сутрин Джиани се събуди от викове на команди и тропот на ботуши. Той скочи от леглото си, изтича до прозореца и видя Гар в центъра на стопанския двор да дава заповеди на осем мъже, които маршируваха в две редици по четирима — четиримата скитника и четирима от водачите на обоза.
Джиани ги погледа за секунда-две, после намъкна дрехите си и изскочи на двора. Изтича при Гар.
— Защо не ми каза? И аз искам да науча това.
— Много добре тогава! — кимна Гар. — Намери си една тояга, метни я на рамо и влез в строя!
Джиани изтича да си намери някакъв прът и се върна обратно, като се мръщеше.
— И за какво ми е тази тояга?
— За да представлява копие или алебарда. Първо ще ги науча да действат без истинско оръжие, за да не си отсичат главите всеки път, когато се обръщат.