— Ах вие, мързеливи лентяи, безделници, скитащи по пътищата! Какво ви кара да мислите, че сте добре дошли в Пирогия?
Те скочиха на крака и Рубио — търговецът почервеня от гняв — но като видяха Джиани, се засмяха и тръгнаха към него с ръце, разтворени за прегръдка. Той ги прегърна всичките, удивен от това как поздравите на тези твърде слабо познати чужденци го зарадваха.
— Това е непоносимо, Джиорджио! — рече Рубио с възмущение. — Те ми казаха, че не могат да повярват на човек от Венога!
— Да, но ако дойдеш с керван със стоки, те начаса ще те пуснат в града — увери го Джани. — Освен това пазачите се занасят с теб — аз говорих с тях по този въпрос вчера.
Отначало Рубио го гледаше сериозно, после усмивка се разля по лицето му. Той се обърна към двамата пазачи, които гледаха невинно в небето и рече:
— Ах, вие, негодници! Нямате повече гостоприемство от вашия приятел Джиорджио тук!
— И не по-малко също! — увери го Алфред. — Но кой е Джиорджио? Аз виждам само Джиани.
Рубио се обърна шокиран към Джиани, същото направиха и другите трима — но младежът само се усмихна извинително и каза:
— Простете ми, приятели, но лъжата ми беше нужна. Принцът бе определил цена за главата ми.
— Цена? — намръщи се крадецът. — Май съм чувал нещо за това! Как е цялото ти име?
— Джиани Бракалезе.
Естрагон ококори очи, също и Владимир. Рубио и Бернардино се спогледаха объркано. Джиани усети неестествен прилив на гордост.
— Да — рече крадецът, — чувал съм за теб, наистина! О, ако бях знаел с кого съм се движил, щях да си пътувам сам.
— Бяхме по-сигурни заедно — увери го Джиани, — и така ще бъде и занапред! Елате, елате и се насладете на гостоприемството на майка ми! Тогава, ако желаете, можете да се присъедините към нашата нова армия… искам да кажа… — Той погледна неловко към Владимир, после отклони очи настрани, засрамен от себе си.
— Може би не ставам за войник, но доколкото разбирам от армии, може и да има някаква работа за мен — увери го куцият мъж. — Заведи ме при твоя генерал, Джиани. Нека той да реши.
Момъкът се усмихна и го потупа по гърба.
— Няма никакъв генерал все още, а само нашият стар приятел Гар, но си мисля, че той ще намери място за теб. Елате!
Мама Бракалезе посрещна квартета с топло гостоприемство, макар че в първия момент бе малко отблъсната от просяка и крадеца и веднага нареди да приготвят за тях по една вана, пълна с топла вода. Гар увери просяка, че ще се намери работа за него като интендант, но засега се налагаше да научи занаята на правенето на стрели, дръжки на арбалети и приготвянето на барут за топовете.
Тъкмо привършваха късната и доста дълга закуска, когато бащата на Джиани дойде със сериозно лице, но със светнали очи:
— Съветът ще те изслуша утре, Джиани, и си мисля, че този път ще слушат доста по-внимателно, тъй като много търговци вече загубиха обозите си със стока. Но кои са тези?
Когато новодошлите бяха представени и приветствани от бащата, той дръпна Джиани настрани и рече:
— Слушай! Постарай се да упражниш това, което смяташе да кажеш пред Съвета. Но първо се разходи из града и усети настроението, което витае в него. Знам, че нашите хора са оживени и весели, както винаги, но има някаква нотка на загриженост. Всеки знае, че нещата не стоят по начина, по който трябва да бъдат, но никой недоумяват за причината.
Същият следобед Джиани тръгна да обикаля пазарите, мина край канала и покрай някои малки рекички, прекоси няколко моста и през цялото време даваше ухо на разговорите. Баща му беше прав — долавяше се скрито напрежение и се разнасяха какви ли не слухове. Един бакалин близо до Моста на усмивките говореше на клиента си:
— Наистина косите на житните класове са много по-дълги от обикновено, а месарят ми каза, че козината на козите и вълната на овцете са доста по-дебели, отколкото е виждал някога. Ще подрани зимата и ще бъде дълга и тежка, помни ми думите!
— Ще ги запомня! — Клиентът му се опитваше да изглежда скептичен, но не му се удаваше.
Като минаваше покрай реката Мелорин, дочу две домакини да си шушукат, докато вървяха с пазарските си кошници на рамо.
— Чувствам го с костите си, Антония! Треската ще дойде от водата! Ще има чума, така, както се говори в Библията, а аз не знам нищо за лечението й.
— Е, може да се случи кокалите ти да узнаят и това — присмя й се съседката, — но ако се появи чума в този град, е много по-вероятно тя да дойде от каналите, отколкото от водата.