— Е, все пак малко повече от Медалия — защити се той, — защото никога не съм бил насаме с нея!
„Но копнееш да бъдеш, сигурна съм! Колко си неверен, Джиани Бракалезе, колко непостоянен! Как можеш да обичаш две жени едновременно?“
— Не знам — призна Джиани, — но е така. — Той никога не бе считал себе си за толкова подъл, че да предава една любов заради друга, но откри, че е такъв. Нима беше по-добър от другите контета, които се перчеха из града? Всички ли мъже бяха толкова повърхностни?
— Не мога да разбера защо, но е така. Моля те, о, красавице, разреши ми да дойда при теб! — Той понечи да тръгне към нея и почти го направи, но тя отсече:
„Никога!“ — и както завъртя воалите си, за да се прикрие, девойката започна да се отдалечава, отлитайки от него по някакъв удивителен начин, оставяйки го сам в тъмнината с празни сънища.
Джиани се събуди с размътена глава и изпълнен с решимост, сякаш бе пил твърде много предишната вечер, когато всъщност бе опитал само една чаша вино. „Така е, когато сънуваш жени, които не можеш да имаш“, промърмори си той и стана да се измие и обръсне.
Закуската значително подобри настроението му и облякъл най-хубавите си дрехи, той влезе в съвещателната зала заедно с баща си и Гар, който се извисяваше над тях. Те намериха присъстващите в залата вцепенени от ужас.
— Чухте ли? — Татко Бракалезе бе посрещнат от един гражданин с издадена челюст. — Принц Реджиналди настъпва към града от север с хиляди войници!
И двамата Бракалезе се спогледаха. Първото нещо, което бащата можа да каже, беше:
— Откъде да чуем?
— Главният водач на стария Мидрони разказа как една банда стилетовци му заграбила целия обоз със стоки и го зарязала на полето, мислейки го за мъртъв! О, той е в ужасно състояние — измършавял, пребит и ранен! Никой не се усъмни в думите му.
Татко Бракалезе хвърли опрощаващ поглед на Джиани и каза:
— Много благодаря, стари приятелю. Хайде, нека заемем местата си.
Те влязоха в залата, чувайки гласове от всички страни.
— Граф Векио настъпва от запад с хиляди мъже!
— Дожът на Лингрети нахлува от юг с две хиляди!
— Три хиляди войници на Стилето приближават от Туманола!
— Групата на Червения нахлува с две хиляди.
— Пирати! — извика един вестоносец, втурвайки се в залата, като размахваше един пергамент. — Капитан Бортачио казва, че едва е избягал от една пиратска флота! Той се е отървал в мъглата, като е плавал срещу вятъра, но те приближават с флота от тридесет съда!
Шумът се усили при тези новини и Маестро започна да удря гонга си отново и отново, викайки:
— Съветници! Майстори! Тихо! Ред! Ние трябва да обмислим някакъв план!
— План ли? — изкрещя някакъв мъж с дебел врат, облечен в кадифе. — Планът може да бъде само един — да избягаме!
— Но ние не можем да избягаме! — скочи на крака старият Карло Грепоти, треперещ, с огнен поглед. — По суша или по море, те ще ни отрежат пътя и ще ни направят всичките роби, ако се опитаме да избягаме. Не можем да правим нищо друго, освен да останем и да се молим!
— Но ние можем да се бием! — извика един млад търговец и рев на одобрение последва думите му. Маестро удари няколко пъти гонга си, докато всички утихнаха достатъчно, за да се чуе сам как казва:
— Седнете долу. Успокойте се, майстори и сеньори! Да не сме рибари, които се карат за улова! Седнете, както подобава на достойнството ви!
Лицата на много мъже почервеняха, но те се умириха и насядаха около голямата маса. Маестро кимна, вече успокоен:
— Бракалезе! Това събрание е свикано по твоя молба! Имаш ли някакви новини, които биха ни помогнали да стигнем до смислена идея сред това стършелово гнездо?
— Аз не, но синът ми — да — рече бащата. — Джиани, поговори им!
Момъкът се изправи и почти веднага седна отново — коленете му омекнаха при вида на тези враждебни, тъжни и предизвикателни лица на търговците пред него — най-младият от които бе с двадесет години по-стар. Гар с половин уста му напомни:
— Ти си се изправял лице в лице със стилетовците. — И това оказа вълшебен ефект върху самочувствието на Джиани. Не, че страхът му изчезна, но бе уталожен до голяма степен.
Той разпери ръце и извика:
— Майстори! Аз отново поведох търговски обоз, този път в северна посока през планините и отново бяхме нападнати от стилетовците, а стоките ни бяха ограбени. Моят телохранител Гар бродеше с мен, докато едни цигани не ни дадоха дрехи, храна и подслон. Но когато те помислиха, че сме заспали, започнаха да говорят помежду си. Те бяха фалшиви цигани, шпиони, за каквито ги взе Гар и мисля, че е прав за това. Те са се заели със задачата да насърчават лордовете да се обединят, за да ни съкрушат нас, търговците!