В залата избухна шум и недоволство и Джиани се огледа наоколо, подпирайки се на масата. Усещаше се почти изчерпан, но много доволен от емоциите, които бе предизвикал. Маестро удари няколко пъти гонга и когато редът се възцари отново, той впери блестящи очи в младежа и го попита:
— Какво ги интересува циганите дали ние сме живи или умрели?
— И ние не можехме да разберем това, Маестро — отвърна Джиани, — докато не срещнахме пътуващ стъклар, който ни предаде думите от разговора между принц Реджиналди и един кисел и навъсен търговец от много далече. Той едва можел да говори езика на Талипон, но предложил на принца скандално висока цена за орсаните.
— Скандално висока цена? — Очите на Маестро проблеснаха от алчност. — Колко скандално?
Каква бе цената за едногодишната издръжка на малък град? Джиани импровизира:
— Тримесечната печалба от обикновената търговия.
— За всеки камък?
Младежът кимна.
— За всеки.
В залата отново настъпи безредие. Маестро, с кръгли от удивление очи, така и не докосна гонга, за да въдвори ред, а изчака това да стане от само себе си, после го удари само веднъж и помоли за тишина.
— Значи според твоите думи излиза, че тези фалшиви цигани са били агенти на чуждестранния търговец?
— Единствено така нещата имат някакъв смисъл за мен, Маестро — отвърна Джиани. — Но той не е единствен, има цяла група — групата на Лурган, така сами се нарекоха.
— Цяла група? А защо не са идвали при нас?
Младежът сви рамене, но старият Карло Грепоти извика:
— Защото знаят, че можем да ги бием с по-висока цена! Тези глупави лордове ще вземат, каквото им се предложи.
— Да и ще откраднат всеки камък, който и където намерят, за да го продадат! — извика един друг търговец, когато глъчката стихна отново. Маестро се приготви да удари гонга, но размисли и реши да изчака. Накрая колегите му доловиха презрителния му поглед и се укротиха, мърморейки. Маестро се обърна отново към Джани:
— Имаш ли някакъв отговор на повдигнатите въпроси?
— Само предположения, Маестро — отвърна момъкът, — но мисля, че ще е по-добре да оставя Гар да ви го каже. Той даде идеята да се оставим да бъдем пленени от стилетовците, така че да можем да проникнем в замъка на Реджиналди и да получим повече информация. Гигантът ще ви каже какво открихме там.
— Проникнали сте в замъка на Реджиналди? — извика един по-млад търговец. — Как се осмелихте?
— И което е по-важно, как успяхте да излезете от там? — заинтересува се друг мъж.
— Нека Гар да ви каже — това наистина е негова история и неговата гордост. — Джиани се обърна към приятеля си: — Давам думата на свободното копие.
— Не е вече свободно, а е обвързано със служба на теб и на цяла Пирогия! — Гар се изправи в целия си ръст, с широки, квадратни рамене и огледа мрачно залата. Всяко възражение срещу неговата реч замря под този поглед. Спокойно и без да бърза, той им разказа за реда в замъка на Реджиналди — интригуващо и майсторски, като опитен разказвач. Търговците поглъщаха всяка дума от неговия разказ, с очи вперени в лицето му и в залата не се чуваше никакъв друг звук, освен гласът му, докато не свърши с това как бяха избягали от замъка. После той направи пауза, изгледа цялата зала и накрая се обърна към Маестро и се поклони:
— Това е всичко, което видяхме и чухме, Маестро.
В залата отново избухна суматоха — възклицания на учудване, както и присмехулни забележки. Маестро ги остави да отшумят, после попита Гар:
— Какъв е бил този странен яйцеподобен предмет?
— Магически талисман, който позволява на принца да разговаря с търговците на Лурган, дори и когато те са далеч от неговия замък — отвърна гигантът. — По този начин, когато той има на разположение достатъчно орсани, които да си струват пътуването, те могат да дойдат и да ги вземат, като му платят в злато.
— Не вярвам в магии — рече Маестро.
— И правилно — отвърна Гар, — но по-лесно е да се каже „магически талисман“, отколкото „алхимически уред“, защото така ще бъде извън всяка възможност да се разбере. Какво значение има какво е.
— Очевидно ти го разбираш по някакъв начин, след като си могъл да го използуваш, за да говориш с твой приятел.
— Да, господарю. Аз също знам как да боравя с един топ, но ще бъда затруднен да обясня как и защо се задейства взривът в него.
Джиани забеляза, че гигантът не казва — невъзможно, а само — трудно, но Маестро прие отговора.
— А кой е твоят приятел Хъркимър?
— Един друг наемник — отвърна с готовност Гар, — който ще дойде на наша помощ, ако го помоля и ще изненада благородниците в гръб. Мислете за него като за алхимик с топ — отличен топ, защото изпраща чудесни изстрели.