— И той може да следи действията на групата на Лурган, заради теб? — Маестро изглеждаше настроен доста скептично.
— Е, поне да ги подслушва във всеки случай — рече Гар, — макар че онова, което той чуе трябва да бъде много успешно, за да изпрати той съобщение до мен на вашата Пиаца дел Сол, поемайки риска да пробие дупка в главата на някой минувач.
— Не използваш ли някакъв талисман, за да говориш с него?
— Не, господарю. Имах такъв в раницата, с която дойдох във вашия град, но стилетовците я откраднаха, заедно с другите ми принадлежности.
— Ще разберат ли кондотиерите за какво служи той? — попита старият Карло.
— Съмнявам се — отвърна му гигантът. — Той беше добре прикрит. — Отговорът не беше много изчерпателен, но Карло Грепоти се въздържа от повече въпроси.
— Какъв е твоят съвет? — попита Маестро.
Гар сви рамене.
— Аз съм наемен войник, Маестро. Разбира се, че бих ви посъветвал да се биете.
— Забрави професията си за момент! — Маестро махна с ръка, сякаш искаше с жеста си да изчисти ума на Гар от всички предразсъдъци. — Опитай се да мислиш като търговец, а не като войник. Няма ли да ни посъветваш да бягаме, да евакуираме града?
— Не — отвърна ясно и бързо Гар. — Ще бъде почти невъзможно да се придвижат толкова много хора така бързо. Мнозина могат да умрат при този опит и независимо къде ще отидете, бандитите на Стилето ще ви надушат и ще ви убият или поробят.
— Ние можем да се разделим на много групи и да се отправим в различни посоки — предложи един търговец.
— Ако го направите, просто ще улесните стилетовците да ви убият — каза Гар, — и да доставите спортно удоволствие на благородниците и техните войници да ви преследват и унищожат. За тях това ще бъде спорт, а за много други наемници — сигурно препитание, не само за стилетовците. Не, господа, единствената ви надежда е да останете и да се биете. Да, много от вас могат и да умрат — но още повече ще останат живи!
— Но ние нямаме армия! — извика друг. — Как можем да се бием с лордовете?
— Като запалите моста, който ви свързва с главната суша — рече Гар. — Джиани ми каза, че той е проектиран, като е помислено и за такъв вариант и който го е построил, е мислил умно. Да, ще трябват време и пари за да се възстанови отново, когато ние разбием благородниците — но това е най-малката от всички загуби, които можете да имате. Ако не съществува този мост, никоя армия не би могла да достигне до вас без кораби, а вашата флота е ненадмината. Сигурен съм, че би обърнала в бягство всяка армия, която лордовете биха изпратили срещу вас.
— Но с някои лодки ще успеят да ни достигнат — забеляза един търговец мрачно.
— Да и затова вие ще се нуждаете от войници — кимна Гар. — Аз мога да организирам и обуча вашите млади мъже в армия, а и наемници ще се намерят, ако разпространим слуха, че набираме. Всъщност, от нашите пътувания ние доведохме осем мъже, които имат желание да ви служат. Аз прекарах вчерашния ден, обучавайки ги на първите стъпки за превръщането им в армия. Ще дойдете ли да ги видите? Те чакат навън.
Чуха се няколко гласа на отрицание, но голямото мнозинство бяха повече от готови да видят представлението. Те отговориха с одобрителни възгласи и Маестро извика:
— Заседанието се отлага! Ще се срещнем отново навън! Наредете се отстрани по площада, господа!
Тогава той удари гонга и съветниците тръгнаха към изхода.
Още щом излязоха, те видяха хората на Гар да маршируват в три редици от по четирима. Третата редица бе попълнена от няколко от водачите на Бракалезе, които бяха изпълнени с военно усърдие, облечени в рицарските елечета, които мама Бракалезе и нейните приятелки им бяха ушили — с орела на Пирогия, изрисуван върху гърбовете. Така наподобяваха малко ливреи.
Търговците възкликнаха, когато излязоха и видяха мъжете да маршируват по площада, нахлупили шапките си с пера и с проблясващи на слънцето алебарди. Те бяха прикрепили нови дръжки към трофеите от рейда си до замъка на Реджиналди. По команда на Гар войниците застанаха мирно, а барабанчикът и тромпетистът, които гигантът беше наел, започнаха да свирят. Тогава Гар започна да дава заповеди и дванадесетте войника минаха, марширувайки, през площада, после се обърнаха като един, пресякоха по ширина, завъртяха се и минаха по диагонал. Гар отново им извика и те насочиха марша си към Маестро, до който стоеше старият Карло Грепоти. Още една команда и те спряха като заковани, първата редица се наведе и алебардите се насочиха право към зрителите.