— Чудесна идея! — възкликна Олдо с блясък в очите. Перспективата за бъдещите пазарлъци му допадна. — Пазачи, отведете затворника и го заключете в самостоятелна килия, където няма да може да разпространява повече коварните си замисли.
Когато войникът избута затворника пред себе си, Олдо се обърна към Гар:
— Благодаря ти, приятелю, за ценните съвети. Ще назнача повече контрашпиони и ще им поставя за задача да наблюдават нашите нови граждани много внимателно.
— И старите също — напомни му Гар. — Някои от тях може да не заслужават доверие във флотата и армията, защото не е изключено да опитат да гарантират безопасността на семействата си, като продадат информация на лордовете.
Лицето на Олдо помръкна.
— Не ми се иска дори да си помислям за това, но ще го направя. Смяташ ли, че е нужно контрашпионите да карат и другите граждани да дават свидетелски показания?
— Много е важно — рече Гар, — защото една такава позиция открива големи възможности за злоупотреба с властта твърде лесно и бързо. Един контрашпионин може да приключи със стара караница в негова полза или да постигне отдавна чакано отмъщение, само със силата на обвинението си. Не, Маестро, аз горещо ти препоръчвам да изискваш няколко свидетелски показания, както и доказателства.
— Така и ще направя тогава — измърмори Олдо. — Но все пак ви благодаря, господа.
Когато излязоха от съдебната зала, Джиани рече с треперещ глас:
— Никога не бях помислял, че може да има шпиони сред нас.
— Със сигурност има — увери го Гар. — Това е основен принцип на войната.
— Ами в армиите на лордовете? Ще имаме ли шпиони и сред тях?
— Ние вече имаме — отвърна Гар. — Не е ли така, сеньор Бракалезе?
Бащата кимна с мрачно лице и Джиани изведнъж се почувства много млад и наивен. Но също така забеляза, че се учи твърде бързо.
Същото ставаше и с неговия град. Търговският град, който никога не бе чувствал нужда от армия, учеше военното изкуство с настървение. Корабостроителницата бе наела всички дърводелци, полупостроените къщи трябваше да почакат, докато новите кораби бъдат пуснати на вода, а каравелите се довършат. Търговците изкупуваха всяка бала коноп, която фермерите донасяха, всяко чиле лен — за направата на въжета и платна.
Последваха двете най-луди седмици от живота на Джиани. Гар го обучаваше заедно с другите на военно изкуство, като младежът за един ден възприемаше това, което другите научаваха за два. После го натовари със задачата да тренира новобранците с помощта на капитана на Градската охрана на Пирогия и още няколко от професионалните пазачи. Мама и татко Бракалезе изготвяха списъци на записаните във войската младежи, докато Владимир — просякът, поръчваше елечетата, шапките с пера и оръжията. Работилниците в града развиваха вихрена дейност. Прозорците по цяла нощ светеха и жителите на Пирогия едва можеха да спят от звъна на чуковете, които непрестанно удряха в ковачниците. Старият Карло Грепоти работеше рамо до рамо с Владимир, мърморейки за всеки похарчен дукат, но услужливо отпускаше злато за полезните дейности.
Самият Маестро се бе заел със задачата да събира парите, които Карло харчеше, като обикаляше от търговец на търговец и ги убеждаваше, че дадените дарения ще изпреварят гласуването на още по-високи данъци от Съвета. Джиани бе много горд от своите съграждани — младите мъже идваха и се редяха в дълги редици, за да бъдат записани в доброволческите списъци. Някои не бяха толкова млади и Джиани бе много доволен да остави на баща си задължението да обяснява на такива като стария Пиетро защо един шейсетгодишен мъж с подагра и ревматизъм не може да участва във войската. Момъкът чувстваше удовлетворение, като наблюдаваше как другарите му от пътуването обучават младите мъже, превръщайки ги в надеждни войници, които в началото носеха сопи на рамо, вместо арбалети, докато се научат да се обръщат, без да удрят другите в строя. Винченцо държеше подчинените си новобранци с цялата строгост на преподавател, като с половин уста протестираше, че това не е особено подходящо занимание за един книжовник.
Естрагон, крадецът, се прояви в истинската си светлина, като даваше точни заповеди на послушните си наборници. Фесте бе напълно в свои води, позираше и се перчеше, докато ръководеше войската си. Джиани се разкъсваше да тича от площад на площад, опитвайки се да успее както за военните упражнения сутринта, така и за ученията по стрелба следобеда, когато неговите лейтенанти се превръщаха в ученици, изучавайки боравенето с алебардите и мечовете от Градската охрана на Пирогия.
В края на първия изтощителен ден, Джиани се тръшна на леглото си, сигурен, че ще спи толкова дълбоко, че никакви сънища няма да посмеят да дойдат при него — но кръгчето светлина се появи и уголеми, преди той да пожелае да се махне или да се осмели да му заповяда да изчезне. То нарасна, за да се превърне в лицето на Магьосника, с развяващите се коса и брада. Джиани усети лек страх, но по-голямо раздразнение.