— Какво искаш този път?
Магьосникът го изгледа удивен, после веждите му се свъсиха гневно, болка прониза слепоочията на Джиани и дълбокият глас прогърмя около него.
„Ти се забравяш, дете! Не си мисли, че понеже те удостоявам с честта да ме видиш, можеш да се държиш толкова нахално.“
— Аз… аз моля за извинение — заекна младежът.
„Така е по-добре — рече гласът, вече не така силно и болката престана така внезапно, както се бе появила. — Дойдох да ти кажа, че ти направи добре, Джиани Бракалезе, като убеди съгражданите си да се бият.“
— Благодаря. — Но този път Джиани не желаеше никакво доверие към себе си. — Гар има повече общо с това, мисля. Защо не… искам да кажа, няма ли да има по-голям смисъл да говориш с него?
„Той не е роден в Пирогия, нито дори в Талипон и няма достъп до вашия Съвет — рече Магьосникът. — За хубаво или лошо — ти ще бъдеш този, чрез когото аз спасявам света на Петрарк.“
Джиани не можа да отговори. Той бе толкова смаян, толкова ужасен от колосалната арогантност на Магьосника. Кой беше той, че да говори за спасението на целия свят? На града може би, но на света?
„Но една армия няма да е достатъчна! — каза му Магьосникът. — Дори флотата, която твоят приятел Гар смята да построи.“
Флота? Джиани се почуди какво беше това. Нещо, което имаше общо с морето, да — но почти всичко в Пирогия беше свързано с морето.
— Какво друго можем да направим?
„Можете да опълчите всички търговски градове срещу аристокрацията. — Студените очи сякаш пронизваха съзнанието на Джиани, вцепеняваха го и го лишаваха от способността да се съпротивлява. — Можете да ги лишите и от последните следи на власт и сила, които графовете и дожовете все още имат, като ги изгоните съвсем. В края на краищата гилдиите и търговските съвети реално управляват в техните градове. Те също могат да вдигнат на крак армии и да построят флоти и лордовете ще трябва да раздвояват силата си и няма да успеят да се съсредоточат срещу Пирогия изцяло.“
— Но другите градове могат да бъдат победени и да паднат!
„Тогава Пирогия трябва да им се притече на помощ, когато смъкнете от власт принца и неговите приближени — рече строго Магьосникът. — Вашият град трябва да си намери съюзници, Джиани Бракалезе. Вие трябва да направите съюз на търговските градове, истинска федерация, република!“
— Република от търговски градове? — Умът на Джиани се рееше около представата за морския бряг на Талипон, обединен като една единна нация, оставяйки вътрешността, разделена на двадесетина херцогски града. Те щяха да се борят с голяма злоба и без никаква следа от милост, тези аристократи. Много хора от търговските градове можеха да умрат…
Но много от тях щяха да загинат й ако не се биеха с лордовете — фалшивите цигани и групата на Лурган се бяха погрижили за това.
— Може и да е така, както казваш… може и да има някакъв шанс за успех…
„На твоя страна е само шансът за успех! — Гласът на магьосника бе дрезгав от тревога и нетърпение. — Кажи на баща си, кажи на Съвета! Зарът е хвърлен, Джиани Бракалезе! Вие можете да се съюзите или да загинете! Същата участ ще постигне и другите търговски градове!“
Джиани осъзнаваше, че в думите на Магьосника има истина. Трябваше да се обединят или да умрат и то сега — защото ако лордовете се справеха с Пирогия, после те щяха да поробят или разрушат и всички други търговци.
— Ще направя както ми казваш — обеща той. — Но Съветът вече отхвърли тази идея.
„Преди аристократите да са настъпили срещу тях, да! Сега, когато знаят, че трябва да се бият, ще видиш, че ще се окажат много по-възприемчиви! Кажи на баща си!“ Лицето започна да отстъпва, косата и брадата го забулиха и скриха. „Кажи им! Убеди ги! Или ще пропаднете и ще умрете!“
Тогава лицето изчезна и Джиани се събуди, треперещ от страх — но също и от въодушевление. Перспективата за обединение между търговските градове го очароваше и му вдъхваше респект.
Един съюз, начело на който стои Пирогия! С всички морски съдове от острова под нейно командване и всички нови армии по крайбрежието, координирани в техните стратегии! Последният час на благородниците беше ударил!
Само ако Съветът можеше да бъде убеден!
Съветът беше убеден.
Бащата на Джиани се върна вкъщи от едно заседание, весел и изпълнен с триумф.