Накрая, с последния кораб, пристигна контраадмиралът, който се облягаше тежко на ръката на Гар. От рамото през гръдния кош минаваше почервеняла от кръв превръзка, но той се усмихваше храбро и очите му сияеха с радостта на победата.
— Хирург, по-скоро хирург! — извика Гар. Униформата на гиганта бе почерняла от барут и имаше прорези от меч на няколко места. Той носеше бинт около лявата си ръка и друг около главата си — но изглеждаше енергичен и с ясен ум.
Хирурзите отнесоха адмирала и Джиани се втурна към Гар, разтърси му ръката и го потупа по гърба, викайки:
— Поздравления! Поздрав за героя! Победа, Гар, страхотна победа!
— Дължим я на моите хора, не на мен. — Но Гар се усмихваше със светнали очи. — Беше славна битка, Джиани! Бих искал хората да престанат да воюват, но ако все пак се налага да има войни — трябва да бъдат като тази!
— Разкажи ми как беше!
— Напуснахме пристанището с утринен бриз в гърба. Като навлязохме около миля в морето, предният адмирал — Джовани Понтели поведе половината от нашите сили навътре, отвъд хоризонта, докато контраадмирал Моска Качоли поведе нас останалите на юг, покрай бреговата ивица, за да се срещнем с пиратите колкото е възможно по-далеч от Пирогия. Вятърът духаше в гърба ни и ние се придвижвахме бързо и тъкмо бризът промени посоката си към сушата, когато срещнахме пиратите край нос Леоне. Адмирал Качоли даде заповед за започване на обстрела. Знаеш колко настоявах, Джиани, топът да бъде поставен на палубата, покрит с брезент в случай на буря и в никакъв случай под палубата, защото екипажът щеше да бъде напълно оглушен от гърма и обгорен от топлината, както и задушен от дима.
Е, не беше кой знае колко по-добре върху палубата, но все пак моите стрелци можеха да чуят командите и никой не умря от задушаване — макар че слънцето горе печеше безмилостно. Все пак моите артилеристи метнаха платнища на техните оръдия, заредиха ги и стреляха. Целият кораб се олюля от сътресението, но аз бях направил така, че корабите да не бъдат прекалено високи, за да не се преобърнат и моят екипаж доказа ползата от обучението си, защото никой не бе засегнат от оръжията, когато се обръщаха в различни посоки.
Качоли така бе организирал атаката, че когато от единия кораб стреляха, на другия зареждаха, а на третия се прицелваха и теренът около нас се очистваше от врага с всяка измината минута.
Пиратите не очакваха подобно нещо. Шумът беше оглушителен дори на двеста ярда по вода наоколо. Пиратите никога не се бяха сблъсквали с такъв масиран обстрел. Потопихме дузина техни кораби, защото те се обръщаха по дължина към нас, за да стрелят и техните дълги галери бяха отлични мишени, докато нашите малки каравели — на широко разстояние една от друга — не им предоставяха големи възможности да се прицелят и още по-малко да улучат. Ние не можехме да чуем техния топ, поради грохота на нашия, но виждахме гюлетата им да падат във водата пред нас, зад нас и между корабите ни и навсякъде, освен върху нас. Чисто и просто стрелците им не можеха да ни улучат.
— Нито веднъж? — попита Джиани с широко отворени от удивление очи.
— Е, една от нашите каравели загуби главната си мачта и получи пробойна на палубата си. Мога да се закълна, че бе ударена случайно. Но независимо от това колко добър беше нашият обстрел, той не бе достатъчен, за да реши битката, защото срещу един наш кораб имаше три техни и останалите напираха под града от стрели — да се вкопчват в нас.
Ние се обърнахме и побягнахме, а пиратските галери ни преследваха и навлизаха все по-навътре в морето. Вълните се издигаха под нас и корабите се клатушкаха и люлееха като препускащи коне. Отвсякъде ни заливаше солена вода и пяна, но ние, лавирайки, плавахме срещу вятъра, а пиратите не умееха това. Те събираха платната си, но вятърът пак духаше срещу тях и гребците им трябваше да напрягат всички сили, за да напреднат макар и малко. Тези гребци трябва да бяха роби, принудени да се научат да гребат за една седмица. Колкото и да се мъчеха, те изоставаха все повече и повече след нас и когато имахме достатъчно дистанция, адмирал Качоли обърна нашите кораби напреко към тях и даде заповед за стрелба от топовете, които, просто смляха тяхната флота. Накрая пиратите проявиха малко чувство на здрав разум и изпратиха едно крило да атакува фланга ни, докато ние обстрелвахме, така че, когато се обърнахме да избягаме отново, те ни изненадаха откъм морето с вятъра зад гърба ни и се вчепкаха в нас.
Очите на Гар блестяха:
— И тогава настъпи изпитанието за моите моряци. Те превъзхождаха бедните селски момчета, заставени да се маскират на пирати, тъй както военният кон превъзхожда детското пони. „Пиратите“ ни атакуваха отстрани, размахвайки ятагани, но моите моряци ги посрещнаха с алебарди. Първата им редица бе обърната в бягство, с втората се счепкаха гърди в гърди, а третата бе пронизана и сразена. Но пиратските офицери ги накараха да се върнат с камшици и остриета на мечове и войниците им ни атакуваха отново с такова числено превъзходно, че моите моряци трябваше да пуснат копията си и да изтеглят мечове. Тогава настъпи жестока ръкопашна битка. Месото срещаше стоманата.