Три селски момчета налетяха срещу мен като демони, сякаш мечовете им бяха брадви. Кръвта ми кипна, защото трябваше или да ги убия или да бъдат убит, така че не ми остана друго, освен да се опитам да забравя, че те бяха заставени да се бият и се втурнах към първия.
Промуших го така, че тялото му се стовари върху рамото ми, после се изправих и го отхвърлих от себе си, сетне отскочих настрана и пуснах третия да налети към мен, като му подложих крак и той падна. В същото време парирах замахването с меча на втория, отбих острието му и го пронизах и него.
Тогава, колкото и да беше невероятно, край мен вече нямаше никой. Огледах се наоколо и видях двама от моите моряци, долепили гърбове, да се прикриват, обкръжени от дузина селски момчета. Горките глупаци, те не разбираха, че само шестима от тях, нападайки едновременно, можеха да постигнат нещо, а в техния случай си пречеха един на друг.
Хванах единия за рамото, дръпнах го назад и го пронизах през другото рамо, после се обърнах да хвана другия за ръката и да го изпратя след първия. Той полетя и падна, след като един от моряците ни го прониза още във въздуха. Улавях нападателите един след друг, като ранявах всеки, когото достигах.
Тогава престанах да прикривам двамата моряци — те вече бяха пронизали шестимата мъже, които ги бяха наобиколили. И ние се огледахме наоколо за ново поле за действие. Моите моряци се впуснаха в морето срещу редиците на войниците, сеейки смърт, докато „пиратите“ започнаха да хвърлят оръжие и да молят за милост. Тогава моите капитани успяха да овладеят моряците си и аз им наредих да затворят останалите живи пирати в трюмовете на собствените им кораби.
— Но това е бил само флангът — рече Джиани с широко отворени очи.
— Само флангът, но той забави за доста дълго време основните сили да се нахвърлят върху нас — кимна Гар и лицето му стана мрачно. — Имаше половин дузина кораби в централната им линия, на които бяха истинските пирати и те се вкопчиха в нашите съдове и се опитаха да се изкачат на палубите им.
Тогава две от моите момчета загинаха — всеки от тях се бореше срещу половин дузина. Но със себе си на оня свят те отведоха по още петима. Тези от моряците ми, които останаха живи, изпратиха при тях по десетина, ако не и повече.
Един огромен дивак се втурна срещу мен, виждах злобната му усмивка под дългите му мустаци. Парирах замахването на меча му, но той ме ритна. Спрях ритника му с крак и се опитах да го пронижа, но той бе достатъчно бърз, за да запази равновесие и да избие меча ми настрани с неговия. Аз отскочих, но недостатъчно бързо и ловкото му замахване ме прободе в ръката — тук… — Гар посочи към раната си, — аз изревах от ярост и го нанизах на меча си, още преди да се е опомнил, промуших го като прасе на шиш, каквото си и беше и се обърнах тъкмо навреме, за да видя един друг като него как посича едно от моите момчета, виейки от радост.
Всичко наоколо почервеня от кръв. Аз се хвърлих към нападателя, за да го хвана за косата и да го обръсна гратис, но вече нямаше полза от това, тъй като междувременно той бе останал без глава. — Гар тръсна коса, отвратен от себе си. — Все пак отвърнах поглед от грозната екзекуция, като заставих сърцето си да я надмогне и се обърнах да посрещна трима от по-малките му другари, които налитаха към мен, размахвайки мечове, виещи като северен вятър. Аз се приведох, за да избегна удара и изправяйки се, промуших единия точно под гръдната кост, тъй като бях взел ятаган от един мъртвец.
Раних с него мъжа от лявата ми страна и той се опита да спре устрема си и да парира удара ми отдясно, но аз изтеглих шпагата си и го пронизах. После се обърнах наляво, за да отбия удара с ятаган на един глупак, който ме нападна, после и него го свалих с шпагата си.
Така беше. Платихме висока цена, в кръв и живот, но успяхме да отблъснем всички пирати от палубите си, като онези, които все пак успяха да се качат, бяха убити и хвърлени на акулите. Пиратите ще треперят от кървав страх по цялото крайбрежие със седмици наред и ще се въздържат да плават към нас.
Джиани потрепери.
— А остатъкът от флотата?