Очите на Гар блеснаха отново.
— Докато фалшивите пирати се мъчеха да ни достигнат, адмирал Понтели ги заобикаляше от другата страна на хоризонта. И когато те се вкопчиха в нас, той връхлетя върху тях с попътен вятър в гърба и подложи на масиран обстрел задните им редици. Настъпи истинска касапница, а глупавите фалшиви пирати се бяха наблъскали с корабите си толкова близо един до друг, че изпочупиха веслата си, докато си проправяха пътя. И наистина, те си навредиха много повече един на друг, отколкото успя да го стори адмиралът; вклинявайки корабите си един в друг, чупейки веслата и поваляйки гребците си — добави Гар мрачно. — Когато те накрая що годе измъкнаха и строиха корабите си, нашите моряци ги атакуваха и ме накараха отново да се гордея с техните тренировки.
Ние загубихме само дванадесет човека и моите войници бяха отвратени от работата, която трябваше да вършат, защото се биеха срещу необучени селски момчета, които се предаваха твърде бързо и тогава ги заключвахме в трюмовете, както бяхме правили преди.
Тогава ние сформирахме почетен екипаж на всеки пленен кораб и го пуснахме да плава към пристанището, за да стигне там преди разсъмване. Те се придвижваха бавно, защото нямаха гребци. Но на практика ние удвоихме състава на нашата флота!
— Славна победа! — извика Джиани. — Но как можете да сте сигурни, че фалшивите пирати са били селяни, заставени да служат от аристократите?
Гар се усмихна до ушите.
— Ами когато нашият адмирал изтръгна меча от ръцете на техния адмирал и заповяда на моряците да го заловят, тоя извика: „Не ме докосвай, плебейска отрепко! Знай, че аз съм граф Пласио и че струвам много повече от цялата ваша бандитска измет, взета заедно!“
Джиани гледаше недоверчиво, после избухна в смях и потупа Гар по гърба. Но радостта му помръкна, когато внезапно чу вик, идващ от края на кея.
— Казах ти, че загубихме няколко човека — рече Гар с мрачно лице, — войници и моряци. Наистина победата беше голяма, ако погледнеш колко много вражески кораби потопихме и колко пленихме — но все пак и ние платихме висока цена и тази вечер ще има много хора, които ще оплакват близките си.
Джиани слушаше долитащите плачове и изведнъж осъзна колко реална бе войната — и че тя бе нещо много повече от някакво гигантско състезание — игра, която лордовете играеха, за да прогонят скуката си. Техните играчки бяха живи човешки същества и играта им завърши, превърната в трагедия.
— Един философ е казал, че постоянната бдителност е цената на свободата — отбеляза меко Гар, — но той забравя, че бдителността често по необходимост преминава във война и тези, които казват, че е по-добре да умреш свободен, отколкото да живееш като роб, трябва дълго и правдиво да помислят върху това, преди да го кажат.
Джиани чу как въпросът отеква дълбоко в него и постепенно истината изкристализира в постоянна увереност.
— Надявам се, че няма да се налага да плащам такава цена, Гар, но ако потрябва, ще го направя.
— Да — кимна Гар, — в края на краищата, ти беше съвсем близо до мига, когато щеше да я платиш на два пъти и то без дори да имаш шанса да се бориш, за да останеш свободен, нали? Въпросът не е дали да умреш или не, а как.
След приключването на битката куриерските лодки започнаха да се връщат — три през първия ден, две на следващия и останалите пет на третия. Всички други търговски градове, след свирепи дебати в техните Съвети и гилдии, най-накрая стигнаха до заключението, че трябва да се борят или да бъдат потъпкани под ботушите на благородниците. Единствените три града, които се колебаеха, след новината за морската битка срещу благородниците промениха курса на политиката си и приеха съюза с Пирогия. Техните посланици бяха посрещнати в залата на Съвета и на пищна церемония бе подписана Харта на Търговските градове — удостоверяваща съгласието им да воюват заедно според стратегията, изготвена от Пирогия. Това бе всичко, което те обещаваха и то през времетраенето на войната. Мирновременните детайли щяха да бъдат обсъдени, когато мирът настъпеше. Но все пак това бе достатъчно да накара жителите на Пирогия да ликуват отново и да донесе на Джиани осъществяването на жадуваната мечта на живота му.
Кръгчето светлина се появи сред тъмнината на съня и Джиани се приготви за друга среща със свадливия стар Магьосник, но уголемяващата се светла точка разкри не развяващата се коса, а нежно люлеещи се воали и този път беше Тайнствената Жена, която се извиваше с плавни полюляващи се движения пред него и сега те бяха по-ясно изразени отпреди, по-бавни, по-ритмични и по-съблазнителни.
От нея се излъчваше някаква аура на желанието — и то не неговото, а нейното.