И щом на следващия следобед войската се появи в покрайнините на града, Гар увери всички, че това е само две трети от целия й състав.
Независимо от големината и силата на войската му, принц Реджиналди знаеше какъв бе единственият шанс за победа — и затова бе изпратил кавалерията си по склоновете на близките планини, както и през равнината край морето, за да застига и лови бягащите селяни и да постави под контрол моста към сушата и шосето.
Но Гар също отчиташе възможностите на тази диспозиция на вражеските войски и беше изпратил войниците си още от сутринта да подканят мързеливите и да ги предупредят, че градът няма да ги чака. Тогава дори и най-коравите изоставиха каруците и стоките си и хукнаха към града, яздейки зад пирогийските кавалеристи. Последните от тях едва успяха да минат през градските порти само на четвърт миля пред армията на принца. Двама бързоноги доброволци следваха бежанците по шосето, като палеха сигнални ракети, откъдето минеха и когато прекрачиха през вътрешната порта, първата експлозия разтърси острова. Обръщайки се назад, те гледаха смаяни как гигантски гейзер изригна от лагуната и разпръсна отломки от шосето във всички посоки. Тогава изригнаха втори и трети гейзер и огромни струи вода се насочиха право към вътрешната порта, като земята отдолу се тресеше.
— Назад! Отдръпнете се! — извика Гар и армията подхвана вика и подбра хората, изблъсквайки ги от портата.
Като протестираха и се опъваха, те все пак се отдръпнаха, обезпокоени от загрижеността на войниците, но разбраха причината й, когато парчета и отломки от камъни и дърво засипаха площада, помитайки самата входна порта.
Накрая и последната от експлозиите престана, последният смъртоносен дъжд от камъни и отломки падна — и целият град наблюдаваше — мъртвешки притихнал — как мътни вълни заливаха бившия главен път, а конниците на половин миля размахваха юмруци и викаха от отчаяние. Всички пирогийци гледаха втренчено и си даваха сметка колко откъснати са от главната суша и че обсадата на Пирогия бе започнала.
Това наистина бе обсада, а аристократите от вътрешността на острова нямаха и представа как се управляват плавателни съдове. Те събраха всички рибарски лодки, до които можеха да се доберат и докараха в морето речните корабчета — докато гражданите седяха, наблюдаваха ги и се смееха. Накрая благородниците натовариха стотината войника, които успяха да съберат в няколко малки корабчета и се оттласнаха от брега.
Те бяха вече в открито море, а войниците с готови копия нервно преглеждаха алебардите си, когато шест каравели от Пирогия излязоха от двете страни на острова, плавайки по бриза. Свиканите насила при лордовете рибари ги видяха и започнаха да гребат лудешки, опитвайки се да изпреварят корабите, които вече се движеха почти толкова бързо, колкото техните, тъй като вятърът издуваше платната им. Но капитаните извикаха и каравелите забавиха ход, като се насочиха към злополучната флота бегълци, подобно на соколи върху ято гълъби. Няколко от войниците на лордовете извикаха предизвикателно, издигайки тромавите си мускети, за да ги разположат на нивото на водата, после стреляха, вдигайки голям шум и пушек. Ефектът от това беше, че конете и рибарите се подплашиха и на кораба им настъпи неразбория.
Една от пирогийските каравели се вряза в техния кораб и войниците закрещяха в паника, тъй като не знаеха да плуват. Рибарите поне успяха да доплуват и да се заловят за преобърнатия си кораб, а моряците на Пирогия, смеейки се шумно, спуснаха въжета долу към войниците, които се вкопчиха в тях и се оставиха да бъдат извадени на сушата като нещастни мокри псета.
Други кораби, с по-досетливи рибари за капитани, свиха платната си и се опитаха да избягат от каравелите, като наблегнаха на веслата и направиха рязък завой. Но войниците им, несвикнали на такова въртене, извикаха и губейки равновесие паднаха, като се събаряха един друг през борда. На една лодка рибарите откриха в това своя шанс и забутаха с веслата си във водата и останалите няколко войника, удряйки ги и прекатурвайки ги във водата — и после започнаха да гребат с всички сили към Пирогия и свободата.
Други пък, не толкова досетливи, по-милостиви или по-лоялни към тези, които им плащаха, обръщаха лодките си, за да изтеглят войниците на борда — но самите те бяха закачвани от абордажните куки на каравелите. Моряците на Гар скочиха на по-малките корабчета и лодки и битката между тях и оклюмалите войници бе кратка. Все пак моряците на Гар дадоха няколко жертви, но каравелите откараха десетки пленени войници. Така те се завърнаха в Пирогия, оставяйки разпръснати в морето отломки и руини от плавателни съдове. По-голямата част от корабчетата и лодките бяха пленени невредими — те се влачеха след каравелите, навързани в редици като трофеи. Телата на няколко войника бяха изхвърлени на брега тази вечер, но в същото време деветдесет и шест техни оцелели събратя мърмореха около огньовете в подземието на Съвета, набързо снабдено с решетки и превърнато в импровизиран затвор.