Джиани се обърна към идващия Гар с пламнало от гняв лице:
— Те не трябваше да правят това, Гар! Да обстрелваш кораб, разбирам, война е в края на краищата. Но да стреляш по спасителни лодки е гнусотия!
— Да, но тъкмо такова нещо може да хрумне на лордовете — отбеляза Гар. — Те целят да ви накажат, а също искат да бъдат сигурни, че няма да се опитате да спасите товара от каравелата. Мисля, че показаха намеренията си достатъчно ясно.
— Съвсем ясно — и това слага край на нашата увереност, че няма да умрем от глад. — Джиани погледна потъващия кораб и почувства как сърцето му се свива от мъка.
— Какво можем да направим, Гар?
— Където има едно такова оръдие, там може да има и още — каза замислено гигантът, — но ако нападателите ви имаха повече, те щяха да ги използват. И ако повече от един артилерист имаше умението да стреля толкова точно и други също щяха да се научат.
Джиани го погледна с блясък на надежда в очите си.
— Да не искаш да кажеш, че ако извадим от строя това единствено оръдие, ще престанем да се притесняваме?
— И ако пленим стрелеца — допълни Гар. — Имай предвид, че не е съвсем сигурно, но все пак има голям шанс.
— Тогава си струва да пробваме! Но защо го пленяваме? По-лесно е да го убием и е по-малко рисковано — след тази стрелба по спасителните лодки, не виждам нищо нередно в това. Е, бихме могли и да го хванем, но…
Гар го прекъсна:
— Аз искам да говоря с него, Джиани. Нужно е да разбера откъде той се е научил да стреля толкова добре.
— Но за да го заловиш, трябва да излезем на брега!
— Разбира се — съгласи се Гар. — Как иначе мислиш, че можем да извадим онова оръдие от строя?
На Джиани никога не му беше хрумвало да си боядиса лицето черно. Да носи черни дрехи — да, както и черен шал на главата тъй, че той и хората му да не бъдат различавани в тъмното. Но да има боядисано лице — никога! Не помогна и това, че Гар направи чудесна смес от сажди и лой. Момъкът смяташе, че тайният набег не е признак на особено добър вкус.
Те се плъзнаха леко към брега в три малки лодки със заглушени весла, като един гребец наблягаше само на едното за по-голяма бързина. Гар изскочи навън още щом достигнаха сушата и издърпа първата лодка на брега, като вдигаше високо носа й, за да прави колкото се може по-малко шум. Кормчиите на другите лодки последваха примера му. Неговите хора изскочиха тихо на брега, стъпките им бяха заглушени от меките кожени мокасини с плътни и гъвкави подметки. Обущарите бяха работили ден и нощ под указанията на Гар, за да направят достатъчно.
Гар поведе своите нападатели напред. С ножове в зъбите те се прокрадваха в непрогледния мрак, където короните на дърветата прикриваха луната.
В тъмнината отдясно се очерта фигурата на часовой — уморен и скучаещ, но отегчението му веднага изчезна, като видя нападателите на не повече от две стъпки от себе си. Той вдигна пика и отвори уста, за да извика за тревога — но Джиани, настръхнал от страх, го сграбчи за гърлото и заглуши звука. Войникът се бореше, като се мъчеше да издърпа пиката от ръцете на Джиани, но друг пирогиец се промъкна зад него и го удари по главата с кожена торба, пълна с пясък — изобретение на Гар. Часовоят обърна очи и се свлече на земята. Джиани погледна с благодарност към Волио и се обърна да последва Гар, който мълчаливо им кимна в знак на одобрение, после отново ги поведе в тъмнината.
Те излязоха на сушата, колкото бе възможно по-близо до оръдието, което лордовете бяха имали неблагоразумието да разположат твърде близо до брега. Гар ги поведе по някаква пътечка, която криволичеше между групи едноместни палатки. Групичката се стараеше да избягва доближаването до палатките и все още тлеещите огньове, като се промъкваше тихо през мрака. Изведнъж нечие мърморене ги накара да замръзнат. Джиани стрелна поглед по посока на звука и видя един посивял войник със зачервени очи, вонящ на прокиснала бира, който ломотеше:
— Кой, по дяволите, ходи наоколо? — После очите му се разшириха от ужас и устата му се отвори, за да извика — но пясъчната торба го прасна по главата. Очите му се затвориха и той се смъкна на земята.
Джиани щеше да си ги спомни просто като сцени от пиянски кошмари и нищо повече. Младежът вдигна поглед към изсъскването отпред — Гар им махна с ръка да продължат.