Те се прокрадваха тихо след него в тъмнината, като внимаваха да не сритат без да искат някой от спящите войници. В този момент съзряха очертанията на топа, черни в тъмнината.
Гар вдигна ръка и всички се заковаха, тъй като имаше часовои — по един от всяка страна на топа. Джиани не можеше да откъсне поглед от него — той бе по-голям от всяко друго оръдие, което беше виждал. Само постаментът му бе на височината на очите. Но Гар отново им махна — той предварително бе разработил за тях език на жестовете и неговият отряд се запромъква с котешка стъпка покрай огромното дуло, като избягваше обхвата на светлината, която идеше от огньовете на постовите.
Какво ги издаде — Джиани не разбра — може би някой пристъпи твърде тежко или друг много близо до огъня и светлината се отрази в очите му. Каквато и да бе причината, часовоят отдясно извика:
— Враг! — и вдигна алебардата си.
Един от групата на Джиани изкрещя от болка, но бързо сподави вика си. Ала звукът бе достатъчен, за да събуди войниците, обслужващи оръдието. После и двамата часовои се развикаха, докато се мъчеха да отблъснат нашествениците с алебардите си.
Джиани се наведе да избегне удара и пусна в действие пясъчната си торба. Алебардата падна от безсилните пръсти на часовоя и младежът го взе и се обърна да посрещне залитащата атака на неизтрезнялите още от пиене войници. Острието на меча му срещна нечия плът, човекът изрева от болка и спътниците му отстъпиха, внезапно изплашени от облечените в черно демони, които бяха изскочили от нощта. Половин минута бе достатъчна на групата на Гар да се справи с екипа войници около оръдието. Джиани подаде алебардата си на Волио и се обърна, за да отбие атаката на един стрелец, който бе облечен по-изискано от другите и викаше за помощ, докато се биеше с меч и кама. Джиани извади меча си и отскачайки, започна да отбива ударите и да напада. Около него войниците изпаднаха в паника, викаха и отблъскваха отчаяно атаката на нападателите, а Гар през това време мушна някаква кутийка в дулото на оръдието — Винченцо се промъкна зад стрелеца, който се отбраняваше отчаяно срещу Джиани, все още викайки за помощ. Виченцо замахна с торбата с пясък и мъжът се вцепени с широко отворени очи, после се огъна и момъкът пристъпи към него и го хвана за рамото.
Гар стоеше наблизо и Джиани видя пламък да проблясва в ръцете му, а после някаква дълга връв се проточи покрай тях и изчезна в гърлото на оръдието. Гигантът разтърси Борачио за рамото и изкомандва:
— Отнасяй ранените и оставяй мъртвите. И тичай, сякаш дяволът е по петите ти! — Гар се обърна и се вряза в редицата на войниците, които налитаха към него, ревейки като бик. Останалите от нападателите също извикаха и се втурнаха след него, отнасяйки междувременно и трима ранени, но все пак четирима от другарите им паднаха мъртви.
Часовоите се опомниха и нададоха боен вик, хвърляха се срещу нападателите, но скоро започнаха да отстъпват, уплашени от дивите мъже, излезли от тъмнината.
Тогава огромна експлозия избухна в нощта. Ударната вълна повали и нападатели и войници.
— Покрийте главите си! — извика Гар, неговите хора бяха вече далеч напред. Дъжд от железни частици застигна хората. Войниците изреваха от болка и ужас, но преди да могат да се опомнят, групата на Гар бе на крак и тичаше напред.
Гигантът ги поведе в тъмнината към крайбрежната ивица. Стремежът за безшумно придвижване бе изоставен. Те поваляха всеки войник, който им се изпречеше на пътя и се опитваше да ги задържи — и накрая успяха да скочат на борда на лодките си и да отплават с останалите им само две.
Когато бяха вече на около стотина ярда в морето, Гар обяви почивка. Мъжете се облегнаха на веслата, поемайки си дъх и не откъсваха удивени погледи от пожара на брега.
— Голямо оръдие — отбеляза Гар. После той погледна към човека, който лежеше в краката му в безсъзнание. — Сега да видим стрелеца.
Джиани седеше на пост, взираше се в морето, когато Гар се приближи до него.
— Ти се би добре тази нощ, Джиани.
— Благодаря ти — отвърна младежът, поласкан от похвалата. — Какво става с артилериста? Отговори ли на въпросите ти?
— Да и дори без ни най-малко колебание — рече Гар. — Може би защото си мислеше, че отговорите му ще ни уплашат така страшно, както и оръдието му.
Джиани се намръщи:
— Така ли?
— Обясненията му бяха просто онова, което очаквах да бъдат. Стрелецът е млад и напредничав рицар, който предполага, че единствено аристократите имат такова оръдие. Сред благородниците само той е проявил желание да се научи как да се прицелва и то от мрачните и старомодни търговци — групата на Лурган. Те не само са го научили да се цели, но и са дали указания на оръжейните майстори как да направят този топ, който може да стреля толкова точно. На техните ковачи отнело три месеца, за да го изработят, и двама от тях загинали, докато изпробвали по-ранните модели, така че не смятам, че трябва да се страхуваме от направата на повече.