— И като се има предвид това, колко бързо го извадихме от строя — съгласи се Джиани, — макар че аз се съмнявам дали бихме могли да направим подобно нещо отново.
— Ти можеш да се съмняваш, но не и лордовете. Мисля, че нашето нападение ги е обезсърчило да правят повече такива оръдия. И все пак, ако отлеят нови, сигурно ще ги охраняват по-добре.
Момъкът го изгледа с ъгълчето на очите си.
— И ти ще измислиш още по-добри начини, за да обезвредиш тяхната охрана?
Дяволита усмивка се плъзна по устните на Гар.
— Разбира се.
Джиани си отдъхна, усещайки как доверието му се възвръща. Той се обърна, видя един от корабите им да се приближава и изпита удовлетворение от това, че не чу изстрел от оръдие.
— Изглежда, че все пак няма да умрем от глад.
— Не — съгласи се Гар, — но благородниците може и да умрат.
Но и те нямаше да умрат, разбира се. Всеки лорд се беше запасил със зърно и добитък, които войниците бяха откраднали от тъдявашните селяни — и по-голямата част от тези запаси стояха непокътнати в Пирогия. Но с всеки изминат ден слугите на аристократите трябваше да навлизат все по-навътре и по-навътре в полята и мързеливите войници, които предпочитаха да стоят в лагера, започнаха да се карат помежду си. Принцът им нареди да строят нови кораби, но майсторите му знаеха да правят само речни лодки и новите плавателни съдове едва бяха пуснати по вода, когато пирогийските каравели връхлетяха върху тях, потопиха ги или ги плениха заедно с екипажите им. И все пак принцът заставяше войниците да строят, но те все повече и повече осъзнаваха безполезността на работата си, мърмореха и се оплакваха все по-високо и по-високо. Скоро се стигна дотам, че ги биеха всекидневно с камшик и ропотът намаля, но стана по-горчив. Накрая моралът в лагера на обсадителите рухна дотолкова, че всеки опит за нахлуване им се струваше почти безсмислен.
И защитниците на Пирогия започнаха да се отпускат. Напразно Гар ги предупреждаваше, че старата луна се разсипва и че скоро лагерът им ще потъне в пълен мрак и те трябва да бъдат изключително бдителни, когато нощите са толкова тъмни.
Всичко бе напразно, защото часовоите знаеха, че ако самите те не могат да съзрат врага и нападателите няма да виждат достатъчно добре, за да атакуват. И въпреки че все пак се стараеха да стоят нащрек, тази малка тръпка си бе отишла — трепетът, каращ човека да се стряска от сенките и да открива заплаха във всеки крясък на нощна птица, но и който го подтиква да се взира по-внимателно във всяко по-тъмно очертание в мрака. Часовоите си отдъхваха до момента, когато долетя вик откъм крепостната стена през една нощ и бе вдигната тревога.
Гар и Джиани скочиха от леглата си — сега лейтенантът бе на пост, и извикаха за светлина, докато си вземат щитовете и мечовете и изтичат към кея.
Облечени в черно мъже бяха нахлули откъм морето. Дори върховете на копията и алебардите им бяха боядисани в черно, да не говорим за лицата. Докато Джиани и неговите хора дотичат до тях, те бяха стигнали до площада и бяха помели пирогийските часовои.
Но с виковете си охраната бе изпълнила дълга си, преди да умре. Джиани крещеше:
— Отмъщение! Отмъщение за нашите часовои! — и се нахвърли насред напиращата шайка бандити, като замахваше и пронизваше с меча си. Накрая нападателите нададоха тревожни и ядосани викове и свалиха алебарди и секири, но Джиани бе твърде близо до тях, за да престане да се бие. Той се хвърляше напред и отскачаше назад, викайки от ярост и пронизвайки с меча си така, както го бе учил Гар. Зад гърба му неговите хора нададоха боен вик и се хвърлиха върху нападателите, комбинирайки стрелбата на алебардите с удари с копия — отново според инструкциите на Гар.
Мъжете викаха и умираха и от двете страни, но все пак нападателите напредваха.
Битката изглежда нямаше край. Облечените в черно мъже продължаваха да нахлуват и напредват и ръцете на Джиани натежаха от атаки и отбиване на ударите. Но пирогийските войници не се предаваха — те се бореха за своите домове и хората, които обичаха, а не за пари или от страх от офицерите.
Избухна пламък и се чу приглушена експлозия. Нападателите замръзнаха за момент, всички обърнали очи към източника й и видяха пламъците да се издигат високо в нощта.