Оръдията забумтяха към източната и западната посока на града, запращайки камъни към стените. В града бе дадена тревога и охраната дойде, тичайки до укрепленията. Жителите не можеха да знаят, че стрелбата идва от оръдия без амуниции и че това бяха само халосни снаряди. Хората само допускаха, че артилеристите са много неточни стрелци.
Но трите оръдия пред централните порти имаха гюлета и стреляха през интервал от пет минути и всеки изстрел улучваше градските врати. Колко ли време щяха да удържат? Учудващо беше, че издържаха цял час, но накрая започнаха да скърцат и да се огъват при всеки изстрел и градската охрана се събра наоколо с приготвени арбалети и пики. И когато гюлетата разцепиха огромните дъски, войниците не чуха тревожните викове на часовоите, които стояха покрай стените — че се инсталират обсадни стълби и абордажни куки се забиват в пролуките между камъните. Часовоите се опитаха да отблъснат стълбите назад, като крещяха с всичка сила, но защитниците бяха твърде малобройни, а моряците, изкачващи се по стената, бяха няколко пъти повече от тях.
За пет минути моряците овладяха укрепленията, а Гар ръководеше атаката откъм западната порта, докато Джиани предвождаше бойците откъм изток. Защитниците най-накрая ги чуха да нахлуват. Те се бяха поуспокоили временно при безцелната стрелба и сега се извърнаха тъкмо навреме, за да бъдат повалени от стрели и копия. Някои от тях успяха да пуснат по една-две стрели или да запратят копия и няколко моряка паднаха убити. После настъпи такава сеч, че не след дълго войниците захвърлиха оръжията, молейки за милост.
— Стой! — извика Гар и бойците му се заковаха в крачка. — Сержанти, определете хора, които да охраняват затворниците! Войници от Туманола! Вие се бихте храбро, но бяхте надхитрени. Свалете оръжия и ще бъдете помилвани!
Войниците внимателно свалиха пики и алебарди, а моряците се приближиха до тях и вързаха ръцете им зад гърбовете. Тогава, след като остави пленените войници покрай стената с двадесетина моряка, които да ги пазят — останалата част от отряда продължи да напредва към замъка.
— Ужасен изглежда, наистина — потрепери Джиани, като си припомни миналата случка тука.
— Да, така изглежда — съгласи се Гар, — но ние знаем как е всъщност, нали Джиани? В края на краищата ние сме били вътре и знаем, че там не може да има повече от няколко десетки войници, оставени да го пазят, тъй като повечето от тях са с принца край Пирогия.
Джиани го погледна удивен, но щом забеляза широката усмивка на гиганта, започна да се усмихва и той.
Най-трудната част от обсадата на замъка беше придвижването на оръдието нагоре по склона, така че да бъде поставено в най-удобна позиция за стрелба срещу подвижния мост. Защитниците ги засипаха със залпове от стрели, дори още преди стрелците и техните коне да се появят в обхвата им. Моряците имаха достатъчен запас от амуниции и докато изкачваха склона пред оръдието, поддържаха такава непрекъсната стрелба, че защитниците едва можеха да си подадат главите над стените. Подвижният мост се срина, когато гюлетата прекъснаха веригите му и по брега ехтеше такава канонада, сякаш имаше цяла артилерия. Тогава артилеристите запратиха кофи с пирони по зъберите на крепостта, за да държат защитниците долу. Няколко по-храбри загинаха, пронизани от стрели. И сред моряците им имаше убити, но другарите им настъпваха и се счепкаха със защитниците в ръкопашен бой, като ги поваляха. После на групи от по десет-дванадесет те наобиколиха целия замък и доволни установиха, че вече не ги заплашваше никаква опасност.
— Цял град и неговият замък, превзети само със стотина души! — Джиани беше замаян при тази мисъл.
— Да, но само триста души го защищаваха — напомни му Гар. — Ние също загубихме двадесет и трима души. — При този спомен лицето му стана мрачно.
— Моят съпруг ще ви отмъсти! — беснееше принцесата. — Вие, парвенюта, плебеи, ще научите какво е кралски гняв! Ще бъдете обесени, но преди да умрете ще ви изкарат червата пред още живите ви очи! Краят ви ще настъпи, когато телата ви бъдат разкъсани на четири парчета и окачени за предупреждение в четирите части на града!
— Възможно е, Ваше Височество! — рече Гар със сериозна вежливост. — Но докато пристигне Вашият кралски съпруг, Вие ще стоите затворена във вашите апартаменти, заедно с придворните си дами. Пазачи, придружете ги! — Все пак той лично тръгна след нея и един поглед към решителността в очите му не остави и капка съмнение, че той би я вдигнал и пренесъл на ръце, ако се наложи.