Принцесата трепна и се извърна, гордо вирнала брадичка, и се упъти към покоите си.
След като тя бе затворена и добре пазена, а всички слуги и защитници на замъка — заключени в тъмницата, Джиани попита:
— Кога ще научи принцът, че замъкът му е превзет?
— Той вече знае. — Гар посочи с поглед към най-високата кула. — Помниш ли каменното яйце? Сигурен съм, го е използвала, преди да слезе долу да ни мъмри. Всъщност, нека да отидем да чуем.
Объркан, Джиани последва гиганта към високата кула. Както и се очакваше, намериха яйцето да си говори самичко. Силният акцент на Лурган се сменяше с този на принца.
— Оставете поне част от военните сили да държат Пирогия в подчинение! — умоляваше гласът на Лурган.
— Защо? — парира го принцът с неговия културен, но вбесен тон. — Те идват и си заминават с техните проклети каравели! Превземете Пирогия сами, ако ви е нужна! Аз и моите съюзници искаме да си върнем града и замъка на нашите прадеди!
Джиани извика от радост, както и моряците, които слушаха с него. Веселият възглас се предаде надолу по стълбите и стигна до гарнизона, но Гар само стоеше и гледаше камъка с пламтящи очи…
Гигантът влизаше и излизаше често в стаята с яйцето през следващите няколко дни, докато всички очакваха принца начело на войската си.
Морските куриери сновяха по-бързо на пленените галери, а армията на Пирогия също ги използваше при своето придвижване. Тя пристигна, марширувайки през големите порти на Туманола, един ден преди принцът и неговите войници да се появят.
Пирогийците разпънаха палатките си през нощта и хиляди лагерни огньове осветиха отвън стените на града. Гар обикаляше укрепленията си и ободряваше хората, а Джиани разнасяше съобщението: „Предупреждаваме ви, че утре огромни метални риби ще се спуснат от небето и ще ви обстрелват със запалени стрели. Не се плашете, защото един златен диск ще се бори с тях във въздуха!“
Младежът сам не вярваше на това съобщение, затова по-късно попита Гар:
— Откъде ще дойдат тези метални риби и как ще летят?
— Чрез магия — отвърна Гар с лека усмивка и Джиани само въздъхна, борейки се вътрешно да запази търпение. — Рибите ще бъдат изпратени от групата на Лурган, а златният диск ще бъде Хъркимър.
Момъкът се намръщи:
— Искаш да кажеш, този магьосник Хъркимър, нали?
— Не — отвърна Гар, но не поиска да обяснява нищо по-нататък.
Пирогийците започнаха да строят укрепленията още призори, но повечето от гюлетата на аристократите падаха на късо разстояние, тъй като топовете на принца не бяха тъй мощни, както пирогийските, които леярите изработиха според указанията на Гар. Артилеристите на гиганта успяваха да обстрелват и повалят противниците си методично, един по един, а принцът в раздразнението си заповядваше на армията си да атакува непрекъснато.
На сто ярда разстояние от стрелците на Гар, за войниците на принца беше още по-убийствено, тъй като оръдията започнаха да бълват срещу тях кофи с нажежени пирони. Войниците умираха тъй, както тичаха и притиснати от обстрела на топовете, усещаха, че краят им наближава. Те залитаха разколебани, разбирайки, че са били предадени на сигурна смърт и точно тогава металните риби връхлетяха от небето.
— Бягайте надалеч от оръдията! — извика Гар и неговите артилеристи отскочиха назад и побягнаха с всички сили, точно преди изстрелите да полетят надолу от издутите сиви метални риби. Две оръдия изчезнаха сред гръм и пламък. Пирогийските войници стенеха от страх и пълзяха под прикритието на щитовете си, за да се прислонят до зъберите на укреплението — а долу, в равнината, армията на принца нададе вик на триумф и потегли напред в атака.
Точно тогава огромният златист диск се спусна от небето върху рибите.
Петнадесета глава
От златистия диск излязоха снопове светлина, които се насочиха към всяка от металните риби. Чудовищата падаха като безжизнен товар надолу, въртейки се лудо. На стотина стъпки до земята от корема на всяка риба излезе пламък, който забавяше падането й, но само го забавяше. Една от рибите се строполи извън градските стени, а друга — вътре в града.
Войниците на принца се разкрещяха от страх, като я видяха да лети над тях и побягнаха от издутата й, спускаща се стремително, сива форма. Рибата се удари в земята и притихна.
По-късно Джиани научи, че друга риба била паднала на площада пред замъка на Реджиналди, счупвайки кулата и врязвайки се в едната му стена. Гар крещеше команди и дузина моряци дотичаха до падналата форма с насочени копия — и ако се страхуваха, поне не показваха страха си. Когато от вътрешността й излязоха, залитайки, четирима човека в тъмносиви костюми, моряците им сложиха белезници и ги заключиха в кулата, където поставиха пазач на затворниците, докато командирът им бъде готов да се занимава с тях.