— Отдолу има изолиран резервоар с десет кубически метра минерална вода, кладенец с помпа и още един склад с резервен комплект ветрогенератор и слънчеви батерии, освен онези, които са монтирани на покрива. Там отстрани съм изкопал и място за десет тона брикети за отопление.
— Идеално си се подготвил — одобри Даниел. — Точно както ми разказваше. Доволен съм как си вложил парите.
— Те вече нищо не струват.
— Убедих се. Особено през последните седмици, а най-вече — по пътя за насам.
— Много ли е зле в града?
— Как да ти кажа… Зловещо е. Предимно спокойно — като замръзнало. Но хаосът клокочи под повърхността. Ако има някаква полза от сектите… прощавай, но поне не му дават да се изплиска по улиците. И все пак човек може да откачи от всички тия псалми, дето звучат от всяка обществена сграда или киносалон… И труповете. Малко са, обаче си лежат и никой не им обръща внимание — хората са като хипнотизирани… или надрусани. Цял град от наркомани или тихи луди. Е, на места, за голямо учудване, прибират мъртъвците. С боклукчийски камиони. Не ги карат на бунището, естествено, но… Не ми се говори за това, Теди.
— И на мен. Не знам защо попитах. Изхвърлих телевизора, за да не гледам. Но оставих радиото.
Даниел кимна.
— Да, трябва да следим Приближаването… каквото и да значи това. Доколкото разбрах, възнамеряваш да включваш всичките защитни системи постепенно.
— За да не хабя енергия. Херметизацията ще е последна, може би около час преди да дойде в нашия часови пояс… ако изобщо дойде нещо.
Даниел погледна часовника си.
— Скоро ще разберем. В Токио ще настъпи полунощ след четирийсет минути. Ако изобщо почне нещо…
— Със сигурност ще почне истински хаос с наближаването на Посочения час. Тихите луди, които си видял, ще станат буйни. Очаквам какви ли не изстъпления. Затова съм подготвил вилата за убежище — за най-лошия вариант, при който държавните структури ще се разпаднат без възможност за възстановяване. Ще преживеем варварството, Даниел, не вярвам да продължи дълго. Вакуумът в обществените структури не изтрайва дълго. А навиците от цивилизацията ще ни спестят по-свирепи форми на тирания. Ще се оправим.
— Наистина ли разчиташ на „цивилизовани навици“? Пък и най-лошият ти вариант само варварски период ли включва? Ами ако… Краят на света не е просто глобална психоза?
— Не вземам предвид безнадеждните варианти, Даниел. Към тях просто няма как да се подготвя. Къщата дори няма да устои на пряк ядрен удар. Толкова ни бяха възможностите. Ако знаехме поне няколко години предварително…
— Щяхме да се нанесем на някой остров — кимна приятелят. — Ама не сме такива богаташи… Впрочем, като стана дума за тузарите, подготвих нещо като реферат какво бихме могли да очакваме от страна на оцелелите след безредици тлъсти портмонета. Не съм правил съчинения от ученик! Всичко е както ти ме посъветва, със статистически данни, списъци, карти, схеми. И малко мои анализи. На хард диска на компютъра е. И на два компактдиска.
— Разпечатка?
— Разбира се! А ти успя ли да сглобиш лампова машина, която да не се повреди и след атомни инциденти?
— Криво-ляво… Не е толкова мощна, колкото ми се иска, но ще свърши работа. Досиетата на сектите?
— Всичко, което успях да измъкна. Заедно с всичките енциклопедии и справочници от списъка. Добавих и разни неща отгоре. Моят инфо-Ноев ковчег е перфектен, Теди. Но бих се радвал да не потрябва и нещата да не се свлекат до най-зле.
— И аз разчитам на това, но дори да стигнем дъното, ще сме подготвени. Пък и е очевидно, че ще има други групи като нашата, с които ще можем да се свържем веднага щом стане възможно.
— С тях ще се погодим бързо. Това, което ще ни създаде проблеми, ще са евентуално оцелелите сектанти, богаташите и разните мафии — от класическите криминални, до бившите държавни отломки, военизираните най-вече.
— Да, но докато не започне тази хипотетична катастрофа, ако започне, нищо не можем да предвиждаме като последици. Та дори характерът на катаклизмите в Посочения час не е известен! Хм… Може би не трябваше да разглобявам телевизора. Видеоданните често са по-информативни…
— Нали каза, че си го изхвърлил?
— Повечето от частите не ми вършеха работа. Тях изхвърлих.
— Имам в буса портативен, настроен е на основните новинарски канали, които обещаха, че ще транслират докрай.
— Прекрасно! Виждаш ли как след месеци планиране се допускат и грешки.
— Обяснението е психологическо, Теди. И аз не съм сигурен, че ми се гледа какво ще става, предвид анонсите дотук, които забелязах в града… но пък може да ни помогне да реагираме адекватно.