О. Хенри
Страшната нощ
— По време на жегата, настъпила напоследък — разказваше моя приятел Карни, който работеше в „Бързи превози“, — имаше бая ми ти възможности да се наблюдава човешката природа като през дупчиците на женска блуза.
Комисарят по парковете, полицейският комисар и комисарят по горите фанаха, па се събраха и се съгласиха да пуснат хората да спят по парковете, докато Метеорологичната служба не смъкне термометъра до поносими граници. После издокараха една пленерна резолюция, която биде одобрена от министъра на земеделието господин Къмсток и от Дружеството за благоустрояване на селищата и изтребване на комарите, онова в Саут Ориндж, щата Ню Йорк.
Когато бе известена специалната прокламация, която даваше свободен достъп на народа до обществените паркове, дето и без туй са си негови, започна се масово изселване към Централния парк на хората, живеещи наоколо. Десет минути след залез слънце човек би рекъл, че започва гениална репетиция за картофените бунтове1 и Кишиневското клане2. От всички страни се стичаха цели семейства, тайфи, дружества на мидолюбителите, кланове, клубове и племена, за да поспят прохладно на тревата. Онези, дето нямаха нафтени печки, мъкнеха купища завивки, да не би нощният хлад да им развали удобството и спокойния сън. Други кършеха клони и палеха огньове, гушеха се по пътеките за езда, заравяха се под тревата, дето пръстта е по-мека и така около пет хиляди глави само в Централния парк се бореха успешно с нощния хлад.
Аз, нали знаеш, живея в елегантните мебелирани апартаменти на блока, наречен „Биршеба“, близо до вдигнатата над земята част на нюйоркската централна железница.
Когато там дойде нареждането всичко живо да излиза и да спи в парка съгласно инструкциите на консултативния комитет на Градския клуб и на Компанията за пресушаване, озеленяване и напояване, целият блок взе да се изнася, сякаш бе избухнал пожар.
Обитателите взеха да стягат пухени легла, гумени ботуши, връзки чесън, термофори, сгъваеми лодки, кофи с въглища — тъй де, хората се грижеха за удобството си. Тротоарът заприлича на руски лагер, случил се на пътя на генерал Ояма3. Викове и писъци в целия блок — от апартамента на Дани на най-горния етаж до апартаментите на госпожица Голдщайнупски на първия.
„Боже мой! — казва Дани, като слиза надолу по сини вълнени чорапи и фучи пред портиера. — Защо трябва да ме изхвърлят от удобния ми апартамент и да ме карат да лежа на мръсната трева като заек? Прилича ми на Шекспир. Много шум за нищо, а можеше…“
„Млък! — срязва го на тротоара полицаят Рийгън и потупва палката си. — Не е Шекспир! Това е заповед на полицейския комисар. Всичко живо да излиза и да се замъкне в парка“.
Да ти кажа, всички в нашия блок си живеехме мирно, тихо и щастливо. О’Дод и Щайновиц, Калахан и Коен, Спицинели и Макманус, Шпигелмайер и Джонс — хора от всякакви националности живеехме задружно като едно голямо семейство. Когато започнаха горещите нощи, наредихме дечурлигата в редица от вратата на блока до магазина на Кели на ъгъла и те си предаваха от ръка на ръка кутиите бира, вместо да търчат всяка минута до магазина. И голи почти като пушки седяхме по прозорците, всеки с ледарника си, клатехме крака навън, момичетата на Розенщайн пееха на противопожарната стълба на шестия етаж, Патси Рурки надуваше флейтата си на осмия, а жените си разменяха синоними през прозорците. Като добавим и това, че сегиз-тогиз откъм Централния подухваше ветрец, мога да ти кажа, че „Биршеба“ беше летен курорт, пред който и най-разкошният курорт е миша дупка. Тумбака ти пълен с бира, клатиш крака на прохлада, жена ти пече свински котлети на скара, децата ти танцуват полуголи на тротоара под звуците на латерната, наема ти платен — какво по-хубаво от това в една гореща нощ? И изведнъж идва тая пуста полицейска заповед, която прогонва хората от уютните им домове и ги кара да спят по парковете — съвсем като руски указ. Но ще видим при следващите избори.
Така. Та полицаят Рийгън подкарва всички ни към парка и ни натиква вътре още на първия вход. Под дърветата е много тъмно и всички деца почват да реват, че искат да си ходят у дома.
„Нощта ще прекарате край тия дървета и сред природата — казва Рийгън. — Който откаже, чака го глоба и затвор, щото това е обида за комисаря по парковете и за шефа на Метеорологична служба. Аз отговарям за трийсетте акра от тук до Египетския паметник и ви съветвам да не създавате главоболия. Спането на тревата е авторизирано от властите. Разрешава ви се да напуснете сутринта, но вечерта трябва да се върнете. В моите инструкции не се казва нищо за съдебни гаранции, та ще проверя по този въпрос, но на изхода има поръчители“.
1
Имат се предвид тъй наречените картофени бунтове в Ирландия (1845–1847), възникнали след изключително слаба реколта. — Б.пр.
3
Принц Ивао Ояма (1842–1916) — японски военен деец, превзел Порт Артур и победил русите при Мукден в руско-японската война през 1904–1905 г. — Б.пр.