Емилиян Станев
Страшната птица
В една гора два коса отгледаха четири пиленца: Косе-Тросе, Чип-Чирлик, Жълто-Клюн и Скок-Подскок. Пиленцата пораснаха и започнаха да летят с родителите си. През деня си търсеха храна из гората. Вечер се събираха в един храст да спят.
Една сутрин старият кос се събуди и подсвирна. Всички се обадиха, само Чип-Чирлик го нямаше в храста.
— Хвръкнал е, докато ние сме спали. Ще го намерим в гората — рече майката.
Отлетяха косовете да търсят Чип-Чирлик. Тук Чип-Чирлик, там Чип-Чирлик, не го намериха.
Вечерта пак отидоха в храста да нощуват. На другата сутрин се събуди старият кос. Гледа — всички в храста, само Косе-Тросе го няма.
— Рано е огладняло нашето Косе-Тросе. Ще го намерим в гората — каза майката.
Литнаха косовете да търсят Косе-Тросе. Тук Косе-Тросе, там Косе-Тросе, никъде го няма.
Натъжиха се косовете. Вечерта се прибраха да нощуват в храста. Сутринта пръв се събуди Жълто-Клюн. Гледа — Скок-Подскок го няма.
— Изгубихме децата си. Само едничко ни остана — рече старият кос на другарката си. — Я хайде да претърсим цялата гора.
Пръснаха се тримата да претърсват гората. Подхвръкват от храст в храст, от дърво на дърво, от долчинка в долчинка. Срещнаха свраката. Питат я:
— Не си ли виждала, сврако, нашите деца Скок-Подскок, Косе-Тросе и Чип-Чирлик?
— Не — отвърна свраката. — И аз търся две от моите сврачета, изгубиха се от снощи.
Хвръкнаха по-нататък косовете. С тях хвръкна и свраката. Срещнаха сойката, питат я:
— Кажи, сойко, не си ли виждала из гората нашите деца?
— Не съм — каза сойката. — Разкажете ми как ги загубихте.
Разказаха й птиците. Сойката помисли и рече:
— И на мене се загуби едно сойче. Аз зная що става денем в гората. Ала какво става нощем, не зная. Най-добре е да питаме кукумявката. Тя знае.
Тръгнаха птиците да търсят кукумявката. Намериха я да дреме на един сух клон. Попитаха я:
— Знаеш ли, кукумявко, къде са нашите деца? Кукумявката отвори едното си око.
— По-добре не ме питайте. Не можете ги намери — рече тя.
Замолиха се птиците:
— Ти само ни кажи, ние ще ги намерим.
— Дирете ги в най-тъмната гора — каза кукумявката и заспа.
Литнаха птиците да дирят най-тъмната гора. От храст на храст, от дърво на дърво. Срещнаха заека. Питат го:
— Знаеш ли, Зайо, къде е най-тъмната гора?
— Знам, ала там ме е страх да отида. Лисицата ходи из нея, ще ме изяде. Кълвачът ще ви заведе.
Тръгнаха птиците да дирят кълвача. Срещнаха враните. Питат ги:
— Знаете ли, врани, къде е най-тъмната гора?
— Знаем, но не смеем да отидем там. В нея живее страшна птица. Тя ни граби нощя вранчетата.
Изплашиха се птиците дали страшната птица не е изяла и техните пилета. Отидоха да търсят кълвача. Срещнаха синигерчетата. Попитаха ги:
— Знаете ли къде е кълвачът да ни заведе в най-тъмната гора?
— Наблизко е — казаха синигерите и ги заведоха при кълвача. Намериха го да пълзи по едно дърво.
— Заведи ни, кълвачо, в най-тъмната гора да намерим нашите птичета — замолиха се птиците.
— Добре — рече кълвачът. — Аз отивам там да лекувам болните дървета. Чистя ги от червеи.
Отведе ги кълвачът в най-тъмната гора. Остави ги да търсят своите пилета, а той се залови на работа. Кацне на някое дърво, поогледа го отсам-оттам, чукне с якия си клюн и пита:
— Ей, има ли някой червей? — И тъй от дърво на дърво. Най-после кацна на най-старото.
Почука по кората. Никой не се обади. Кълвачът запълзя по-нагоре. Видя на дървото хралупа. Тъкмо да почука, от хралупата нещо затрака, зафуча. Показа се страшна глава с щръкнали уши, с огнени очи. С крив клюн като кука и с две бради отстрани. Хриплив глас извика:
— Кой си ти? Що дириш?
Кълвачът не се изплаши и каза:
— Не ме ли познаваш? Мен ме знае цялата гора.
— Денем не виждам — отвърна страшната глава. — Пази се да не те срещна нощем.
— Как ти е името? — попита кълвачът.
— Питай враните — изсмя се страшната птица и се скри в хралупата.
Отиде кълвачът да дири враните. Разказа им какво е видял в хралупата. Загракаха враните, долетяха свраките. Чуха косовете и синигерчетата, дойдоха при тях, закрякаха всички птици. Пристигнаха и ястребите. Из цялата гора се разнесе новината за страшната птица.
— Тя изяде нашите вранчета! — грачеха враните.
— Тя изяде нашите сойчета! — крякаха сойките.
— Тя задигна Чип-Чирлик, Косе-Тросе и Скок-Подскок! — пищяха косовете.
— Тя изяде две от моите сврачета! — зацърка свраката.
— Тръгвайте да я прогоним!
Полетяха птиците към тъмната гора. Водеше ги кълвачът. Накацаха по старото дърво. Гракнаха враните, запищяха малките птички, закрещяха сойките.