— Блейки, не ритай седалката на тати — рече Джони.
— Искам да погаля коннннчето! — затръшка се Блейки и ритна „седалката на тате“ особено силно.
— Голям си ревльо — обади се Рейчъл, защитена от къчовете на братчето си в своята част на демилитаризираната зона. Обидата беше подхвърлена със снизходителен тон, който винаги подлудяваше Блейки.
— НЕ СЪМ РЕВЛЬО!
— Блейки — поде Джони, — ако не престанеш да риташ седалката на тати, тати ще извади наточения си касапски нож и ще резне малките краченца на Блейки точно над гле…
— Жената нещо е закъсала — намеси се Карла. — Виждаш ли конусите? Отбий.
— Мила, не е разумно да спираме на аварийната лента.
— Завий и паркирай до другите две коли. На рампата. Има място и няма да пречим на никого, защото пунктът е закрит.
— Не знам за теб, но аз предпочитам да се върнем във Фалмут преди тъм…
— Отбий — нарежда Карла по начин, който не търпи възражение. Тя знае, че дава лош пример: колко пъти е чувала Рейчъл да се обръща към Блейк със същия тон? Докато малчуганът не избухне в сълзи?
Смекчавайки тона, Карла добави:
— Жената се държа много мило с децата.
Спряха в „Деймънс“ да хапнат сладолед и паркираха до нея. Жената (едра кажи-речи колкото коня) се подпираше на фургона и ядеше фунийка сладолед, давайки по мъничко на една много хубава кобилка. На Карла ѝ се стори, че стопанка и животно хапват десертче с мюсли.
Джони улови децата за ръце и се опита да заобиколи фургона, обаче Блейк се задърпа.
— Може ли да погаля коня ви? — помоли той.
— Ще ти струва четвърт долар — отвърна едрата жена с кафява пола за езда и се усмихна, когато видя умърлушената физиономия на Блейки. — Пошегувах се. Ето, дръж. — Тя мушна разтеклия се сладолед в ръката на Блейк, който бе толкова изненадан, че просто го взе, и вдигна момченцето пред конската муцуна. Дий-Дий спокойно погледна смаяното дете, помириса сладоледа, реши, че не е каквото иска, и позволи да я погалят.
— Олеле, какъв е мек носът ѝ! — възкликна Блейк. Карла никога не беше долавяла в гласа му такъв трепет. „Защо никога не сме водили децата на детска ферма?“2 — запита се тя и веднага го прибави към списъка със задачите си.
— И аз, и аз, и аз! — викаше Рейчъл, подрипвайки нетърпеливо.
Едрата жена остави Блейк на земята.
— Давам ти да си близнеш от сладоледа, докато вдигам сестра ти — рече му тя, — но гледай да не му лепнеш бацили.
Карла понечи да каже на сина си, че да ядеш след другите хора — особено ако са непознати — не е редно. После видя обърканата усмивка на Джони и заряза благоразумието. Пращаш децата си в училището, което практически е развъдник на микроби. Изминаваш с тях стотици километри по магистралата, където всеки седнал зад волана пиян изрод или пишещ есемеси тийнейджър може да влезе в насрещното и да ги помете. И при това положение им отказваш да си близнат от чуждия сладолед? Прекален светец и Богу не е драг.
Ездачката повдигна Рейчъл, която също погали муцуната на кобилата.
— Леле! Супер! — възхити се Рейчъл. — Как ѝ е името?
— Дий-Дий.
— Страхотно име! Чао, Дий-Дий!
— Чао и от мен, Дий-Дий! — каза жената и шумно млясна кобилата по носа. Всички се засмяха.
— Мамо, може ли да си купим кон?
— Естествено! — сърдечно беше отвърнала Карла. — Като навършиш двайсет и шест.
Рейчъл направи страховита физиономия (сбърчено чело, издути бузи, свити устни), но когато едрата госпожа се засмя, не издържа и също прихна весело.
Жената се наведе към Блейки, опряла ръце на коленете си.
— Може ли да ми върнеш сладоледа, млади човече?
Блейк ѝ го подаде. После заоблизва пръстите си, по които бе протекъл сладолед с вкус на шамфъстък.
— Бяхте много любезна — благодари Карла и се обърна към сина си: — Да отидем първо да измием ръчичките. След това ще ти купя сладолед.
— Искам като нейния — рече Блейк и жената с коня се засмя отново.
Джони настоя да се почерпят в ресторанта, защото не искаше да омацат експедишъна със сладолед. Когато свършиха и излязоха, едрата госпожа си беше тръгнала.
Един от хората — понякога противни, но по-често приятни, — които срещаш на пътя, за да не ги видиш никога повече.
Само че тя беше тук, или във всеки случай пикапът ѝ бе паркиран на аварийната лента, а зад фургона внимателно бяха сложени два конуса. Карла имаше право: жената се държа страхотно с децата. С тази мисъл Джони Лусиър взе най-лошото и последно решение в живота си.
2
Животните в т.нар. детски ферми (известни и като детски зоологически градини) могат да бъдат домашни или диви, но винаги — достатъчно кротки, за да могат да бъдат милвани и докосвани от децата. — Б.пр.