— Много добре — рече старият човек. — Ще оставя вратата открехната, а когато решите да почвате, влизайте. Аз ще бъда в библиотеката.
Като остави вратата отворена около половин инч, възрастният човек се отдалечи, а Тимълти извика:
— Когато сме готови ли? Боже господи, че кога ще бъдем по-готови? Кейси, махни се от пътя!
Всички се втурнаха към входния навес.
Като чу това, Негова светлост се обърна и ги погледна с любезното си лице, по което нямаше враждебност — лице на стар ловджийски пес, който е видял много убити лисици и също толкова избягали, който е тичал добре, а сега, в последните си години, се движи полека и влачи краката си.
— Господа, изчистете си краката, моля ви.
— Веднага. — И всички внимателно изтърсиха снега и калта от обувките си.
— Оттук — каза Негова светлост и влезе навътре. Светлите му белезникави очи бяха потънали в бразди, бръчки и торбички от многогодишното пиене на бренди, а бузите му бяха яркочервени като вишновка. — Ще ви сипя по едно питие и ще видим какво можем да направим за вашето… както го казахте… подпалване на Имението.
— Вие сте самото Благоразумие — призна Тимълти, следвайки лорд Килготън, който ги въведе в библиотеката и наля уиски на всички.
— Господа — отпусна той кокалите си върху един стол с разперени криле над облегалото, — пийте.
— Отказваме — каза Кейси.
— Как така отказваме — зяпнаха всички, почти добрали се до питието.
— Това, което правим, е сериозна работа и ние трябва да сме трезви за нея — рече Кейси и се разтрепери от погледите им.
— Кого ще слушаме? — запита Райърдън. — Негова светлост или Кейси?
Наместо да отговорят, мъжете опразниха чашите си, разкашляха се и задишаха шумно. Смелостта веднага изби в червено по лицата им и те се обърнаха към Кейси, така че да види разликата. Кейси изпи чашата си, за да ги настигне.
В същото време старият човек отпиваше малки глътки от своето уиски и този спокоен, непринуден начин на пиене ги обърка здравата и върна предишната им несигурност. Най-сетне Кейси каза:
— Ваше благородие, чухте ли за Безредиците? Аз не говоря само за войната на Кайзера отвъд морето, а за нашите големи Бели и за Бунта, който стигна чак тук, до нашия град, до нашата кръчма, а сега и до вашето Имение.
— Обезпокоителният брой факти ме убеждава, че моментът е лош — каза Негова светлост. — Предполагам, че каквото трябва да стане, ще стане. Познавам всеки от вас. Работили сте за мен. И мисля, че когато, е имало такъв случай, съм ви плащал много добре.
— Ваша светлост, няма две мнения по този въпрос — пристъпи крачка напред Кейси. — Но става дума, че „старият порядък се руши“, а чухме и за големите къщи около Тара и големите имения отвъд Килашандра, които са пламнали, за да се ознаменува свободата и…
— Чия свобода? — запита меко старият човек. — Моята ли? Свобода от бремето да се грижа за тази къща, в която аз и моята съпруга се въртим и тракаме като зарчета в чаша за игра, или… Хайде, карайте. Кога искате да запалите Имението?
— Сега — рече Тимълти, — стига това да не ви безпокои много.
Възрастният човек сякаш потъна още по-дълбоко в стола.
— О, боже! — каза той.
— Разбира се — намеси се Нолан, — че ако е неудобно, можем да дойдем и по-късно…
— По-късно ли? Що за приказки? — попита Кейси.
— Съжалявам страшно — каза старият човек. — Но, моля ви, позволете ми да ви обясня. Лейди Килготън сега спи, а чакаме гости, които ще ни заведат в Дъблин за премиерата на пиеса от Синг…
— Той е адски добър писател — каза Райърдън.
— Преди година видях неговата пиеса — рече Нолан — и…
— Отдръпнете се — каза Кейси.
Мъжете се поотместиха малко. Негова светлост продължи с тихия си гласец:
— За полунощ сме уговорили тук вечеря за десет души. Дали няма да се съгласите да ни оставите до сутринта, за да се приготвим, а?
— Не — каза Кейси.
— Чакай малко — казаха останалите.
— Да се пали — рече Тимълти, — е едно, а билетите са друго. Искам да кажа, че след като театърът е там, си е жива загуба да не се види пиесата, а и тази храна може да бъде изядена. После, всички гости, които ще дойдат. Трудно е да ги уведомят.
— Точно това мислех и аз — каза Негова светлост.
— Да, знам — изкрещя Кейси, като затваряше очи, триеше с ръце бузите, челюстта и устата си, стискаше юмруци и се въртеше объркано. — Но палежите не се отменят и часът им не се променя, все едно, че са гостуване на чай, дявол да ви вземе, а вие точно това правите!
— А, отменят се, като не вземеш кибрит — каза Райърдън с половин глас.
Кейси се извърна и го погледна така, сякаш щеше да го удари, но истината го задържа.