Можех единствено да се разсмея.
— Да бе, много смешно — рече тя. — Защо да не можеш да направиш нещо? Сериозно говоря. Как можахме да получим онзи басейн?
— Това бе по-различно, малка услуга. А ако започнеш да правиш бизнес с онези хора — поклатих глава, — и те вече те притежават. Обзалагам се, че точно заради това бе убит Майло. Тук става дума за сериозни неща. Той ги е информирал и едновременно е работел по проекта. Ние обаче прекарахме железата и те са хвърлили вината върху него. Ако сбъркаш нещо с профсъюза, край — свършено е с теб.
— А Джеймс не ти ли е задължен? — попита тя.
Ъгълчетата на устните й увиснаха надолу, кожата около очите се сбърчи. Улови китката ми и отмести ръката ми от корема си, извърна се и въздъхна.
— Каза, че тази вечер щял да направи важно съобщение, което ще се хареса на всички ни — прошепнах и завъртях пръст в един кичур от косата й. — Ами ако аз стана президент?
Тя се обърна, погледна ме в очите, все още изпълнена с подозрения.
— Той ли го каза?
Свих рамене.
— Какво друго би ме зарадвало, след като съм изгубил дела на Майло?
— Ако е вярно… — рече тя.
— Би трябвало да бъде.
— Тогава ще получиш огромна заплата — рече тя, ускорявайки говора си. — Ще трябва да си съдружник във всеки предстоящ проект, нали? И пак ще можем да построим къщата. Сами ще трябва да я финансираме, но бихме могли да се справим. Ти ще управляваш всичко и…
— Какво? — попитах след минута.
Тя улови ръката ми и я стисна силно.
— Онези проклети аероплани — рече тя. — Ако този път се нуждаеш от самолет, просто ще можеш да го вземеш.
— Не говори за това — казах, докоснах лицето й с опакото на пръстите си и поклатих глава. — Не разваляй празника.
13
Облякох дрехите, които Джесика ми бе приготвила. Помогна ми за сакото, което облякох върху ризата с разкопчана яка. След това ми даде тиленол и кодеин, каза, че трябва пак да наложа устната си с торбичка с лед. Тя самата се облече с консервативен костюм с панталони, пристегна косата си с черна кадифена панделка, която я правеше да изглежда дори още по-млада от обичайното. Слязохме долу уловени за ръка. Тя се ръкува и разцелува всички по бузите. Професионалистка.
— Не обръщай много внимание на устната си — прошепна ми тя, докато отмахваше някаква прашинка от яката ми и отмести пръста ми от лицето. — Ще видят раничката.
Всички бяха в бара — десетки хора с питиета в ръце. Аз се настаних в ъгъла с двоен скоч и я наблюдавах. Хората идваха при нея, сгряваха се от усмивката й, от склонената й настрани глава, от пламъчетата в очите й. Най-накрая и Джеймс си проби път до нас. Тя го целуна по бузата и ми даде знак с очи да приближа.
— Много сме развълнувани — казваше тя, когато отидох при тях.
Джеймс й се усмихна и рече:
— Знаеш ли, и аз съм развълнуван. Всеки ден съм развълнуван. Имам най-страхотната съпруга на света и най-страхотното семейство.
— А сега, на всичкото отгоре, и този проект стартира — рече Джесика. — Удивително е.
— Струва ни много усилна работа — каза Джеймс и положи длан върху рамото ми. — От страна на този мъж тук. Той и Скот са хората, които наистина въртят компанията. Страхотен е, нали знаеш?
— И аз така мисля — рече тя и докосна другото ми рамо.
Сведох поглед към обувките си.
— Господи, какво е станало с устната ти? — попита Джеймс.
Отвърнах, че не е нищо особено, но разказах историята, той се разсмя и ми каза, че това ще ме научи да внимавам, когато съм с Бен на лов или риболов. След това се извини и отиде да поговори с Джим Морис, нашия главен финансист и един от отдавнашните съдружници.
Джесика стисна ръката ми и прошепна:
— Ще получиш поста.
— Той, Скот и аз сме причината това да стане. Скот…
— Той даде парите на Скот — рече тя. — Би трябвало да даде поста на теб. Скот не се нуждае от него. Знаеш, че тези неща ги разбирам.
Бъки се прокашля. Стоеше до вратата, чувстваше се неловко в тесен син блейзър. Обяви, че вечерята е сервирана във винарската изба.
Стените на избата бяха изградени от камък и не бяха измазани. В стила на Стария свят — с тъмни цепнатини между всеки сив каменен блок, дори на сводестия таван. Бяха докарали петима италианци да я построят. Подът бе пръстен, добре утъпкан, а тежките вериги, които служеха за перила на стълбите, бяха напълно неподвижни.
Малък огън пращеше във вградената в стената камина на метър и двайсет височина от пода. Разположените високо стенни абажури хвърляха жълта светлина в допълнение към огромния полилей от ковано желязо над дългата маса. В другия край на залата имаше стъпала, които водеха надолу към три изби с прашни лавици, отрупани с бутилки, колекционирани от всички краища на света, като някои от тях бяха почти безценни.