— Какво можеш да ни кажеш за Скот? — попита Аманда.
Разказах им, като се опитвах да не изпадна в излияния.
И това сработи. Просто продължавах да повтарям историята така, както ми бе казала Джесика, и колкото повече я повтарях, толкова повече увереност придобивах в нея, толкова повече изглеждаше, че се е случило точно така. Беше почти като лепило, като онази невзрачна течност, която изведнъж слепва здраво два големи картона. Те ме гледаха вторачени и кимаха. От време на време се споглеждаха, сякаш знаеха нещо. Но не за мен. Продължаваха да ме разпитват за Скот. Питаха ме дори дали е възможна някаква връзка между него и профсъюза и Джони Г. Трябваше да кажа, че в този бизнес всичко е възможно.
След като излязох от участъка, колата на Бен бе още пред него, но не го видях, а и не исках. Стомахът ми бе още свит на топка, но гаденето намаля. Знаех, че съм се справил добре и нямах търпение да разкажа на Джесика. Пуснах си диск на „Доорс“ и забарабаних в ритъма по волана, докато се носех по завоите. Когато телефонът ми звънна, почти бях решен да не отговарям, но обаждането бе от офиса и съзнанието ми се върна някак си в нормално русло. Но след това образът на умиращия Джеймс ме връхлетя тъй неочаквано и тъй силно, че изгубих дъх, ала все пак успях да грабна слушалката.
Секретарката ми имаше толкова тих глас, че трябваше да намаля музиката. С благоговеен тон ми съобщи, че Майк Алън искал да се срещна със съвета на директорите на „Кинг Корп“ на следващия ден в Ню Йорк сити на извънредно заседание. Майк Алън бе председателят на борда, който Джеймс бе избрал. Искал да говори с мен за управлението на компанията, преди първото предлагане на акциите й на фондовата борса. Секретарката ми каза, че Майк вече наредил един от бизнессамолетите „Чесна Ситейшън X“ да дойде, за да ме откара до Ню Йорк. Отлитане в десет.
Наложи се да спра колата и да изляза от нея. Погледнах небето и свих треперещите си ръце в юмруци. Тя бе толкова добра, Джесика. Достатъчно беше само да я оставя да натиска различните бутони и всичко се подреждаше. Именно тя ме наставляваше, когато влизах в първото си съдружие. Именно тя ме изкачи нагоре по стълбицата. Джеймс Кинг никога не разкриваше повече, отколкото сметнеше за нужно, и Джесика усещаше това инстинктивно. А сега щях да притежавам всичко. След като Джеймс бе мъртъв, а Скот — главният заподозрян, бордът на директорите щеше отчаяно да се нуждае от човек, който да застане на кормилото и да осъществи това първоначално предлагане на акции. Опияняващият дъх на властта щеше да бъде още нещо, което да ми помогне да замъгля онзи образ, който не искаше да ме остави на мира. Качих се отново в колата и настъпих здраво педала на газта.
26
Не можах да спя. На следващата сутрин бе облачно и мрачно. Джесика стана и дойде с мен и през целия път до летището бъбри за онези колони на архитекта си. От светлозелен мрамор, над пет метра високи. Когато пилотът й подаде ръка да изкачи стълбичката на самолета, тя ме погледна с усмивка, от която през гърдите ми протече ток. По едно време самолетът взе да подскача и Джесика отвори бутилката си с вода, бръкна в чантичката си, извади нещо, лапна го и отпи вода. Като видя, че я гледам, рече:
— Ментолче.
Облегна се назад в коженото кресло и затвори усмихната очи.
Забравих това след всичките онези „Да, господине“, „Не, госпожо“ от страна на пилотите. Пилотите на Джеймс. Същото беше и с шофьора на лимузината, който ни чакаше с чадър, за да ни заслони от ситния дъждец. Имахме запазен апартамент в „Палас“ на авеню „Мадисън“. Оставих Джесика да се срещне с архитекта си, след което поех към офисите на „Голдман Сакс“.
Въведоха ме в чакалня с ориенталски килими, кристални лампи и тапицирани с тъмночервена кожа мебели. Една жена, облечена в костюм по поръчка, ми сервира кафе в порцеланова чашка. Сръбнах само две глътки и Марк Алън влезе от друга врата, ръкува се и седна до мен. Беше облечен в тъмен костюм с бяла риза и зелена вратовръзка, която отиваше на очите му. Оредяващата му руса коса бе причесана право назад. Острият му нос и немигащите очи му придаваха вид на граблива птица.
Майк не бе роден със сребърна лъжичка в уста, както се казва. Беше се издигнал в йерархията на UAW6, след което се бе заел с частен бизнес с неколцина инвеститори от Детройт с компания, занимаваща се с излизащите на мода автомобили SUV7.
След като разработил компанията си, я продал за цяло състояние. А сега беше в съветите на директорите на дузина големи фирми. Беше от онези мъже, които са запазили приятелски отношения с бившата си съпруга. А така се държеше и с всички останали. От портиера, който чистеше пода във фоайето, до мултимилиардера, с когото бяха дружки. Майк не само беше харесван, но и уважаван до момента, в който бихте могли да докажете, че не го заслужава.
6
7