— Боже мой, не мога да повярвам, Бъки — рече Скот. — Затварям очи и ето го пак — да лежи там, плувнал в онази кръв.
Бъки отиде до печката, взе от окачалката й една нащърбена чаша, наля си чаша кафе и седна.
— Не си го направил ти, нали? — попита.
Беше се зарекъл да не пита, ала се оказа, че не можа да се сдържи. Въпросът сам изскочи от устата му.
Вторачен в очите на Скот, сам можеше да види отговора — ужасът при мисълта, че би могъл да нарани баща си.
— Колко пъти съм му казвал, че имаме нужда от по-сериозна охрана — рече Скот и удари с длан по масата. — Само Карл в офиса и толкоз, което е страхотно, освен ако Карл не поправя бойлера и някой смахнат тип не влезе през парадния вход с автомат узи в ръце.
Хм — продължи Скот и изпухтя в нещо като смях. — Ами хижата? Кой нямаше допуск чрез сканиране на ретината? Сигурно сто човека можеха да влязат безпрепятствено през портата и после да си заминат. Ако изобщо е заключена. Но той не искаше да чуе, Бък, и най-накрая го убиха. Разбира се, че ще го убият. Чудо е, че не го сториха по-рано.
— Те смятат, че ти си го направил.
— Защото избягах ли? — рече Скот и изгледа бесен Бъки. — Това е глупаво.
— И заради ножа ти.
— Глупаво — повтори Скот и поклати глава.
Бъки кимна.
— Убиха Майло, а сега и него — рече Скот. — Предположих, че аз ще съм следващият. Затова избягах от там. Не казах дори на Емили. Ще я оставят на мира, след като не знае нищо.
Господи, толкова време ти отне да ме откриеш. Май остаряваш, а?
Върху лицето на Скот се появи полуусмивка и Бък му се ухили в отговор.
— Не знам дали убийството наистина е дело на профсъюза — каза Бъки и върху лицето му отново се изписа униние.
— Бъки, ти знаеш, че не съм аз.
— Знам го.
Бъки сведе поглед към кафето си, отпи глътка. На дъното на чашата утайката се изви като вихрушка от чер дим, преди отново да се уталожи. Вдигна глава и заговори с тих и равен тон:
— Аз видях следите на мъжа през онази нощ. В снега. Обувки около 13 номер. Първото нещо, което си помислих, беше, че го е направил Тейн. Той трябваше да се срещне с баща ти и сметнах, че са останали до късно, след което той е излязъл да се поразходи. Когато видях какво е станало, вече знаех, че следите са били на убиеца на баща ти. Но снегът вече ги беше затрупал, а проклетите полицаи си бяха заврели главите в задниците.
— Тейн ли? — рече Скот.
Бъки го погледна.
— Той ми е като брат — додаде Скот.
— Случвали са се и по-смахнати неща — каза Бъки.
— Каза ли на полицията?
— Разбира се — отвърна Бъки. — Но те решиха, че се опитвам да те защитя.
Скот остана известно време безмълвен, вторачен в пода. След което попита:
— Какво ще правим, Бък?
— Ще бъда откровен — каза той. — Мисля си за това и ако той наистина го е направил…
— Може и да не е той, нали? Не мога да повярвам. А обувки 13 номер може да носи всеки.
— Възможно е — каза Бъки. — Но ако той го е направил, или ако по някакъв начин е обвързан с профсъюза, той ще допусне грешка.
— Не мога просто да стоя повече тук — рече Скот, скочи от мястото си и закрачи из хижата.
— Когато преследваш голям белоопашат елен — каза Бъки, без да изпуска Скот из очи, — колкото повече приближаваш, толкова по-предпазлив става той. А когато влезе в обхвата на пушката ти — знаеш това — ти просто спираш. Не помръдваш и едно мускулче. И тогава, когато решиш, че вече си го изтървал, той ще помръдне с ухо, или ще размаха опашка. И тогава го събаряш.
Бъки погледна през малкото квадратно прозорче. Небето вече бе изсивяло, облаците се носеха към Нова Англия.
— Не — рече Бъки и допи кафето си, — ние ще стоим неподвижни и ще наблюдаваме.
— Той ще се измъкне.
35
За „Кинг Корп“ денят, в който се открива ловът на елени винаги е бил почивен. Предишната вечер беше дадена голяма празнична вечеря за съдружниците и за най-важните клиенти. На вечерята и за лова бяха поканени и съпругите. В хижата и в няколкото обновени селски къщи в резервата можеха да се настанят почти сто души. Вечерята щеше да се състои в голямата зала, която гледаше към езерото, високият й три етажа таван приличаше на големите европейски катедрали.
Джесика използваше ежегодното събитие като ден за коронация — това бе онова празненство, за което бе споменала.
Разпратени бяха покани до най-важните банкери и изпълнителните директори на големите търговски вериги и строителни компании в страната. Флотилията от четири „Ситейшън X“ трябваше да докара и откара VIP-гостите. Някои от старите приятели, онези от ранните дни, когато Джеймс имаше само ВиК компания, бяха изхвърлени от списъка, а от самата фирма бяха поканени само най-важните хора.