— Върху пътечката може да „изгориш“ повече калории — рекох, — и едновременно с това да гледаш телевизия.
Дейв ме изгледа за секунда над рамките на очилата, след което каза:
— Точно така е.
Марти слезе по стълбите и попитах Дейв дали сме се разбрали за всичко. Така беше. Той си тръгна и аз се обърнах към Марти. Погледът му щъкаше насам-натам.
— Няма го — рече накрая.
— Кой? Бъки ли? Какво искаш да кажеш с това „няма го“?
Марти поклати глава и каза:
— Претърсих цялото място, риболовната барака, обора на патиците, навсякъде. Никой не го бе виждал, затова отидох до дома му. Събърбънът му го нямаше, но попитах Джуди и тя каза, че бил в Ендикът на лов.
— Какъв лов?
— С някакви стари приятели. Хората на Харолд Синсибо.
Едва се сдържах да не се разсмея.
— Ами, нали ловът се открива утре.
— Струва ми се, че просто не е съобразил — рече Марти и закърши ръце.
— Намери го по телефона — повиших тон.
— Нямат телефон. Проверих — отвърна Марти.
— Къде е Ръсел? Люк?
— С него.
— Мамка му! Тогава кой е тук, Марти? Това е твоят шибан персонал, нали?
— Джеймс никога не ме е карал да се занимавам с водачите на Бъки.
— А трябваше ли Джеймс да разчита на Бъки за всяка шибана подробност? Та утре се открива ловът, по дяволите! Днес даваме вечеря.
— Не знам — рече Марти и отстъпи крачка назад. — Може би е решил, че не е нужно да идва.
— Марти — казах, съкратих дистанцията помежду ни и го улових за рамото, — прати някого да го намери и да доведе до довечера тук. Казах — до довечера.
— Искате ли аз да отида?
— Не можеш да отидеш, даваме вечеря. Намери някого. Кой е останал? Кой в това място не е обвързан с Бъки?
— Адам може да отиде.
— Добре, който и да е — рекох и леко го отблъснах. — Просто го докарай тук.
Марти излезе бързешком. Качих се горе в голямата зала, където щеше да се състои вечерята и казах на Джесика за Бъки.
— Мисля, че това е лъжа, а ти? — попита тя и вдигна една червено-бяла салфетка към светлината.
— Той разпределя хората по чакалата — рекох. — Той държи всички заедно, когато тръгнат през гората, или когато нещата се объркат.
— Скъпи — рече тя, изправи се и ме погали по бузата с опакото на ноктите си. — Кой го е еня? Хората могат просто да си отспят.
— Мъжете ще искат да излязат на лов.
— Кои мъже? Крие Тоньола от Дойче банк? Хауърд Рийз? Тим Кингстън? Я стига, моля те.
— Джим Хигинс ще поиска.
— Онзи от „Бас про шоп“ ли? — попита тя и цъкна с език. — Хората идват тук да видят хижата.
Тя остави салфетката и се огледа, за да се увери, че сме сами. Присви очи. Сниши гласа си и рече:
— Ако се безпокоиш за това какво мислят хората, може би трябва да уволниш някои, които не си вършат работата. А ако живеят в имоти, собственост на компанията, това може би не трябва да продължи.
— Бъки ли имаш предвид?
— Всички, които се опитват да те представят в лоша светлина. Всички, които смятат, че не ти ръководиш това място — рече тя и премести една винена чаша от другата страна на чинията. — Ако оставиш хората да ти се подиграват, това няма да продължи дълго. Изритай го.
— От къщата му ли?
Тя се усмихна мрачно, оголи онези свои остри зъби, заби показалец в гърдите ми и рече:
— Тази къща принадлежи на компанията. Ти управляваш компанията. Какво казваше Джеймс, забрави ли? Яж, или ще те изядат. Сега ти си на върха на хранителната верига.
— Джуди е там — рекох.
— И мен ме изритаха от дома ми — отвърна тя, сви рамене, духна върху една лъжица и я избърса о ръкава си. — Но оцелях.
Остави лъжицата върху масата, погледна ме и попита:
— Какво правеше, когато играеше футбол и някой се опитваше да те прецака? Забравяш, докато не се пробва отново?
Обърна се и пое към кухнята. Изгледах я как се скрива, лицето ми бе пламнало, а напрежението в съзнанието ми се засилваше. Спуснах се тичешком по стълбите към подземния гараж, където заварих Адам, облечен в дебелото си яке „Кархарт“, с дънки и високи гумени ботуши, да се качва в пикала си. Настаних се на дясната седалка.
— Идвате с мен ли? — попита той.
Кръглите му бузи, които и без друго винаги бяха розови, се зачервиха, очите му се разтвориха широко зад очилата с телена рамка.
— Няма да ходим у Ендикът — рекох. — Откарай ме До Бъки.
— До дома му ли? — попита Адам и запали двигателя.
36
Джуди, жената на Бъки, беше в стаята с ловните трофеи и четеше книга до камината. Препарираните глави гледаха надолу със стъклени очи. Планинска коза. Гигантски бизон. Две големи пуйки в полет. Имаше десетки животни от всичките шест или седем континента.