— Заедно значи? Всички? Това е нещо ново.
— Не и за мен.
38
Бен отби в подходната алея, зави и видя синия събърбън на Бъки, спрян пред купчина чакъл. Дървената хижа изглеждаше като смачкана скулптура от кибритени клечки. Назъбени дървесни стволове стърчаха от изкривената маса тръби, жици и метални листи.
Една глава се подаде от тази бъркотия. Две тъмни очи и четинести, увиснали мустаци под ръба на камуфлажната шапка. Бен угаси фаровете и излезе.
— Бъки! — извика той.
Бъки изчезна за малко, за да се появи отстрани на хижата с пушка в едната ръка и препарирана глава на газела в другата. Държеше я за оцелелия й рог. Другият бе счупен, но въпреки това Бъки отвори задната врата на събърбъна и я сложи вътре.
— Искаш да се махна ли? — рече Бъки и го погледна втренчено. Не бе насочил пушката срещу Бен, но все пак дулото й сочеше в неговата посока. — Много от тези неща тук са мои.
Бен поклати глава.
— Ти не разбираш. Адам ми каза какво е станало. Той нямаше право да постъпи така.
— Но Джеймс вече го няма, нали? Сега единствено ти и той въртите работата.
— Бък — рече Бен, поклати глава и се взря в пламтящите му очи. — Аз не участвам в това. Опитах се да убедя борда да ме сложи начело. Господи, та той вкара профсъюза в „Гардън Стейт“. Петнайсет години сме се борили с тях, а сега вече са там и играят покер във фургона.
— Предполагам, че всички си имаме своите проблеми — рече Бъки и кимна към купчината развалини.
— В това сме на една страна, Бъки — рече Бен.
— Чия е тази страна? — попита Бъки, свали пушката и тръгна към купчината.
— Не ми вярваш, така ли? — последва го Бен.
— Те се отнасяха и към двама ви като членове от семейството — каза Бъки, отмести една греда от пътя си и пристъпи да вдигне будилник с радио с едната си ръка и настолна лампа — с другата.
— Виж това — каза Бен, извади визитка от джоба си и я подаде на Бъки.
Той пусна будилника на земята, взе картичката и я отдалечи на една ръка разстояние, за да я прочете.
— Е, и? Аз вече говорих с тях. Те смятат, че Скот го е убил. И ти ли така мислиш? — попита той.
— Аз също говорих с тях — каза Бен. — Опитах се да им обясня какво всъщност става тук.
— Което е?
— Мисля, че убийството е дело на профсъюза — отвърна Бен. — И може би Тейн им помага.
— Кой друг би могъл да влезе? — попита риторично Бъки, взе будилника и лампата и ги отнесе в колата си.
— Видях следи. Номерът на обувките бе като на Тейн. Идваха от долния вход, до оръжейната. От там се влиза след скенер.
— Не мога да си представя, че е бил Тейн — каза Бен, като продължаваше да върви подир Бъки. — Може да е пуснал някого от тях, но не и да го направи см.
— Имаше следи само от един човек — каза Бъки и се спря.
— Може да ги е пуснал през друга врата?
— А може би скунксът не вони.
— Можем ли да докажем, че е влизал? — попита Бен.
— Скенерът има ли записващо устройство? Кой кога е влизал и тъй нататък?
— Мисля, че е само ключалка, а окото ти е ключът, но не знам със сигурност — отвърна Бъки. — Не можах да разбера. Онези от компанията „Ай Пас“ не поискаха да ми обяснят нищо, както и да опитвах.
— Защото не си служител на компанията.
— Така е. Е, и?
— Но аз съм — рече Бен. — Не знам дали там има нещо, но ако има, аз ще го открия.
Той протегна ръка и Бъки я стисна.
39
Аманда се втурна в стаята, като пътьом оправи една гънка на блузата си. Всички останали вече седяха край заседателната маса. Настани се до Дороти и не обърна внимание на погледите на останалите, а се взря в лъскавата плешива глава на шефа си. Дори той я гледаше някак странно.
Погледна към рамото си и видя трохите от бисквита „Поп-Тарт“. Изтръска ги и се взря в уголемените от дебелите стъкла на очилата очи на шефа си. Той се прокашля и заговори. Аманда с мъка се опитваше да се съсредоточи върху списъка от дреболии. Скарване между наемен убиец и братовчед му. Фалшив чек, попълнен от жената на уличен бандит. Таен запис, който разкрил единствено роман на тийнейджър и марката на предпочитаните от него презервативи.
Най-накрая стигнаха до нея. Аманда погледна към Дороти, видя стиснатите й устни и се изправи.
— Ами, сюжетът се усложнява — каза тя. Всички погледи бяха насочени към нея. — Един от източниците ни твърди, че друг източник е отговорен за убийството на Джеймс Кинг.
— Кой е източникът? — попита нетърпеливо шефът.
— Бен Еванс — снимката му я няма там — смята, че Тейн Коудър или е убил Джеймс Кинг, или е помогнал на някого от организацията на Джони Г. да го тори. Но е възможно и самият Еванс да е замесен. Трябват ни още сили. Да следим всички.