— Били ли са Джони Г. или Питър Романо някъде наблизо до тази хижа?
— Джони е бил на политическо събитие за набиране на средства — рече тя. — Пийт е бил в ареста в Мористаун, Ню Джърси за някаква неплатена пътна глоба.
— Мамка му!
— Еванс е другият приятел, нали? — попита едно от ченгетата от Нюйоркското управление.
— На сина на Джеймс Кинг — отговори Аманда.
— Когото подозирахме, че е убиецът — рече друго ченге.
— И когото никой не може да открие — допълни шефът.
— Някой действа съвместно с профсъюза — каза Аманда и кимна към лъскавата снимка на Джони Г. в средата на таблото. — Не знам кой е той. Синът. Този — Бен Еванс. Профсъюзът е поел целия строеж.
— Може би нашата бивша футболна звезда Коудър — рече Дороти, облегна се назад, сплела пръсти зад врата си, — е замесен. Данъците са само началото. Също и жена му. Прилича на момиче от Скаутската организация, но е змия. Хладнокръвна.
Аманда хвърли на партньорката си тревожен поглед, макар че намесата й не бе неочаквана. Дороти бе споделила мнението си, когато се прибираха предишната вечер.
— Върху какво се основават подозренията ти? — попита шефът, очите му зад увеличителните стъкла не примигваха.
— Вечерял е с Джони Г., за което не ни каза — рече Дороти и започна да изброява на пръсти причините. — Единственото му алиби за онази нощ е жена му. А ловният надзирател твърди, че в нощта на убийството около хижата имало отпечатъци от високи обувки с размера на Коудър.
— В хижата се влиза след скенер на ретината — добави Аманда. — Поискахме заповед за обиск, за да разберем дали има запис кой е проникнал в сградата и кога.
— Монти? — рече шефът и се обърна към агента, на когото екипът разчиташе, когато възникне проблем с информационните технологии.
Монти сви рамене и каза:
— Зависи от нивото на системата. Някои имат записващи устройства, други — не.
— Защо не проверихме това още в самото начало? — попита шефът.
— Защото разполагахме с окървавения нож на сина, а самият той бе избягал — отвърна Дороти. — Никой не си помисли, че е било възможно някой друг да се промъкне в къщата.
— Наш пропуск — каза Аманда.
— Не е наш — рече Дороти.
— Вие двете да нямате някакъв проблем помежду си? — попита шефът като поглеждаше ту едната, ту другата.
— Бъки Лейнхарт, той е ловен водач в хижата — обясни Аманда. — Обзалагам се, че би казал всичко, ако е от полза на Скот Кинг. Никой друг не е видял онези следи. А пък те междувременно са се стопили.
— Номер тринайсет — каза Дороти. — Номерът на Коудър.
— Така казва той.
— Ловните водачи са специалисти по следите, не смяташ ли?
Аманда забеляза, че другите около масата се подхилваха. Очевидно бяха доволни, че не на тях, а на нея й се налагаше да слуша дрънканиците на Дороти.
— Вече вложихме много време в разследването на Коудър — каза Аманда. — Интуицията ми подсказва, че е чист. Не знам. Ако Коудър бъде дискредитиран по някакъв начин, Бен Еванс ще поеме управлението на компанията. А ако Еванс е извършителят, сигурна съм, че профсъюзът ще предпочете той да ръководи компанията вместо Коудър.
Думите й предизвикаха силна реакция, всички се разприказваха, обсъждаха, докато Дороти не каза:
— Интуицията ти е пълен боклук.
В залата се възцари тишина.
Шефът им се прокашля и рече:
— Вземете заповедта за обиск. Вижте какво ще излезе от скенера и няма да се налага да обсъждаме интуицията на когото и да било. Ако онази нощ Коудър е бил там, значи лъже.
40
Отначало си помислих, че къщата гори. Небето над дърветата бе изпълнено с гъст тъмен пушек, осветяван от залязващото слънце. Когато минах през портите, видях, че къщата си стои висока и чиста. Пушекът идваше от съседния парцел и не бе причинен от пожар. Пет големи багера бълваха във въздуха дим от изгоряла нафта. В земята зееше огромна яма. Високи купчини пръст. Постоянен поток от самосвали пълнеха кошовете си и поемаха по черния пък към главното шосе, ръмжаха при смяната на скоростите и изчезваха в здрача.
Вкарах колата в гаража, излязох и заобиколих къщата. Част от оградата бе махната и имаше проправена пътечка в тревата от долния етаж на къщата към строителната площадка. През плъзгащите се стъклени врати видях импровизирана маса върху дървени магарета, която бе отрупана с чертежи. Около масата, с оранжеви предпазни каски, стояха Джесика и двама от строителите с кални ботуши.