— Готов ли си да вървим? — попита, все още възбудена.
— С Розали всичко наред ли е?
— Разбира се. Ще отида да взема Томи.
Вечеряхме в мълчание — салата от цветна цикория, спагети и агнешки котлети, — всичко поглъщах на големи хапки. Чак когато бях по средата на третата си бутилка вино, си помислих, че бях направил от мухата слон. Забелязах Томи да побутва с вилицата и ножа си топящо се ледено кубче напред-назад по масата, като че играеше футбол.
Направих му врата, като опрях палци върху масата и събрах показалците си над тях.
— Стреляй — рекох.
Той го направи и вкара. Леденото кубче мина над ръцете ми и ме плесна по лицето, след което всички се засмяхме.
— Скъпи — рече Джесика, — намираме се в ресторант.
— Добре — отвърнах. — Само два опита още.
Томи изстреля ледчетата по мен, пак се посмяхме, след което му казах, че мачът е свършил и трябва да отиде да измие червения сос от лицето си. Изгледахме го как офейка.
— Съжалявам, че ти се нахвърлих така — рекох след минутка и взех ръката й в своята.
Тя се поусмихна и тогава за пръв път забелязах грима й. Беше малко небрежно поставен. Червилото преливаше очертанията на устните й. Линията около очите й бе малко по-плътна от едната страна. Ружът бе малко прекален.
— Ей, какво е станало с огледалата? — попитах.
Тя се напрегна, извърна очи и отвърна:
— Просто една нова идея в обзавеждането. Четох някъде за това. Нещо от школата на Баухаус, което Джулия Робъртс била направила.
— Доколкото знам всичко от Баухаус е с главата надолу — рекох. — Тръби, прекарани пред стените и прочее глупости.
— Ами, просто една идея — рече тя и прибра кичур коса зад ушите си.
— Искаш ли да говориш за нея? — попитах.
— Дай да не си разваляме хубавата вечеря.
— Нямах предвид с мен — рекох.
— А с психар ли? — нацупи се тя.
— И двамата сме в такова състояние, сякаш запушваме с пръсти една дига, за да не рухне.
Тя ме погледна и ми даде знак с очи към Томи, който се връщаше от тоалетната. После поклати глава и много изразително изрече мълчешком думата „Не“.
Платих сметката и поехме към дома, слушайки радио „Дисни“. След това изиграх с Томи една игра „Гоуст рекън“ на Xbox-а, после оставих Джесика да му почете. Лежах на леглото ни само по боксерки и чаках. След малко я чух да влиза в банята, изтракването на хапчета в шишенцето им, после влезе в гардероба си и чак тогава светлините изгаснаха. През прозореца светеше резен луна, тъй че когато застана до леглото, видях високо изрязаните й на бедрата, бели, копринени бикини.
— Трудно е да бъдеш на върха — рече тя. — Хората непрекъснато се опитват да те съборят, да ти го отнемат. Трябва да се бориш. Трябва да се грижим за себе си, един за другиго.
Прилепи устни към моите и ме целуна дълбоко. По средата на акта тя изстена, заби нокти в гърба ми и разкъса кожата. Изобщо не обърнах внимание. Когато се отделихме един от друг, аз лежах задъхан, докато не заспах. Не знам колко съм спал — две минути, или двайсет — но доста скоро тя ме разбуди. Стаята се къпеше в слабата бяла светлина на луната. Усуканите чаршафи и възглавници, влажни от потта, бяха изтикани в края на леглото. Беше сгушила глава под ръката ми и връхчето на носа й докосваше гърдите ми.
— Мислех си — рече тя толкова тихо, че трябваше да се напрягам да я чуя, — мислех си за онова, което казах. За това, че трябва да се погрижим за себе си. Трябва да отделим малко пари настрани. Просто за всеки случай.
— Добре — отвърнах уморен. — Разбира се.
— Парите направо се леят в онзи строеж — каза тя. — Банките нямат представа къде отиват. Бихме могли да си основем една офшорна компания.
— Офшорна ли? — попитах и се обърнах на хълбок. Вече бях съвсем буден.
— Мислех си какво би станало, ако имахме сто милиона в една такава сметка? Няма да имаме повече никакви грижи.
— Това е истината — рекох, разсмях се и поклатих глава.
— Няма да е никак трудно — каза тя, надигна се на лакът, очите й бяха широко отворени.
— Няма — казах. — Просто ги вземаш.
— Точно така — рече тя и стисна ръката ми.
— Хайде, хайде.
— Хората го правят непрекъснато — каза тя отново шепнешком, но настоятелно.
— И влизат в затвора.
— Мисля, че просто трябва да скриеш парите — в швейцарска банка, например.
— Ще проверя.
Затворих очи, лежах по гръб и дишах през носа си. Раничките на гърба ми започнаха да смъдят.
41
— Как е синът ти? — попита Джони Г.
Държеше в едната си ръка малка кафява торбичка с шамфъстъци. Лапаше ги един по един, като ги мяташе в уста от трийсетина сантиметра разстояние, извличаше ядката и изплюваше шлюпките.