— Сядай.
Аз обаче отидох и си налях чаша кафе от машината на бюфета. Отпих глътка, облегнах се назад на стола си и му се усмихнах.
— Знаеш защо съм тук — рече той.
— Щатът Ню Йорк не е лесно място да се прави бизнес — отвърнах. — Знаеш ли, че имахме възможността да построим пристанището на „Саут стрийт“? Но нали познаваш Джеймс? Той никога не пожела да играе комбина с онези типове.
— Ти обаче го правиш.
Оставих чашата си на масата и се наведох напред.
— Майк, това е част от цената да правиш бизнес. Всички тук знаят това. Когато не го направиш… какво мислиш се случи с Джеймс? С Майло?
— Отправиха ли ти заплахи?
— Мислех си, че не искаше да узнаеш за всичко това — рекох. — „Просто довърши строежа“. Това ми каза.
— Чух, че колите на двамина инженери били откраднати миналата седмица от строежа — рече той. — Вече изоставаме от графика с двайсет и четири дни. Вчера ми казаха, че ако това продължава, строежът може да се забави с две години. Няма нужда да ти обяснявам какви са лихвите върху два милиарда долара за две години.
— Кой ти каза за забавяне с две години? — попитах, направих гримаса и поклатих глава. — Някой инженер? Или банкер?
— Човек, който разбира от тези неща.
— Можеше да кажеш, че е Бен.
— Не играя такива игри — рече той, стисна чашата си и отвори капачето й с палец. — Имаме източване на средства в размерите на над двайсет процента.
— Морис — рекох.
Морис бе главният финансист на „Кинг Корп“.
— Аз го попитах, Тейн. Той не предложи сам тази информация.
— Мислиш ли, че щеше да научиш тези числа, ако Джеймс беше на моето място? — попитах. — Как, по дяволите, да ръководя тази компания, когато не мога да се доверя на хората, от които имам нужда?
— Не в това е въпросът, нали? — рече Майк. Отпи от кафето си и остави внимателно чашата. — Аз съм в най-неизгодната позиция от всички. Повярвай ми. Спомняш ли си онези вечери, които си правехме след мачовете на отбора на Сиракюзкия университет? Партито, което организирахме в „Грималди“ след мача с Небраска? Винаги съм бил най-големият ти поддръжник. Но тук става въпрос за бизнес.
— И какво означава това?
— Трябва да оправим нещата. Това не може да продължава повече.
— Кое по-точно?
— Някои хора от борда настояват за промяна — рече Майк. — Времето изтича.
— Ами да направят промяна — казах и се изправих. — Давай. Назначи когото и да е от онези надути пуяци на мое място. Назначи Бен.
— Защо все повтаряш името на Бен? — попита той и склони глава на една страна.
— Защото той е шибаният проблем тук. Какво направи, за да помогне? Би трябвало да е там, на място, а не да се мотае тук. Казах ти да го уволниш. Ти каза „не“. И сега аз съм прецакан.
— Успокой се — рече той и протегна ръце с дланите надолу, сякаш щеше да левитира масата. След това ги обърна обратно. — Трябва да заработим по-добре. Това е. Положението ми е като на треньора на отбора. Ти какво правеше, когато треньорът ти крещеше? Напускаше ли?
— Нямам намерение да напускам, Майк — отвърнах. — Просто искам те да са наясно. Да ме уволняват, ако искат. Да видим какво ще спечелят от това.
Майк положи длани върху масата и впери поглед в чашата си.
— Тейн — рече той, — не си се въвлякъл в нещо, нали? Искам да кажа, че съм бил свидетел на подобни случаи. Но това е нещо, което трябва да поправим веднага. Нещо, което искам да поправя.
Вторачих се в него, докато не вдигна глава и не ме погледна с онези свои светлозелени очи. Той бе добър човек.
— Не, Майк.
Това го зарадва. Потупа ме по гърба, след което си припомнихме добре известните вдъхновяващи реплики на прочутия треньор Винс Ломбарди, а после той си тръгна и отлетя за Ню Йорк. Моят кабинет бе между заседателната зала и кабинета на Морис. Като минавах покрай кабинета си, забелязах, че секретарката ми не е зад писалището си. Спрях се и надникнах вътре. Дарлийн седеше зад компютъра ми.
— Какво правиш там?
Тя подскочи и положи длан върху гърдите си.
— Имахме проблеми със синхронизирането на твоя „Блекбъри“11 с компютъра. Стресна ме.
Прекосих стаята, дръпнах щепсела и изключих компютъра. Дарлийн се намръщи и отстъпи назад.
— Не искам никой да пипа компютъра ми — рекох и я изгледах свирепо, докато очите й не се напълниха със сълзи и не излезе тичешком от кабинета ми.
Затръшнах вратата зад себе си и поех направо към кабинета на Морис. Той имаше ниша, облицована с ламперия, висок таван и се намираше в дъното на коридора до стария кабинет на Джеймс. Ориенталски килим се простираше до писалището. Снимки в рамки, облегнати на настолна лампа. Невключена в мрежата кафемашина.
11