От процепа на плъзгащите се врати лъхаше на прясно изкопана земя. Приближих към тях и видях Джесика със защитна каска пред основите, заедно с мъж в ръждивочервено яке „Кархарт“. Той размахваше ръце. Нейните бяха на кръста. Последните лъчи на слънцето обагряха сцената в розови оттенъци.
Не ме видяха, докато не поех към тях, разперил ръце, за да пазя равновесие, за да не падна в дупката на основите или в дълбокия ров отвъд тях. Изпод каската й се подаваше конска опашка, беше облечена с дънки, пуловер, носеше кални работни ботуши. Мъжът, застанал гърбом към мен, бе Дино, главният предприемач на проекта й.
Като ме видя, той се обърна и вдигна ръце.
— Тейн, ти й кажи — рече.
— Какво да й кажа?
— Виждаш ли тази линия? — рече той, клекна и присви очи по посока протегнатата си напред ръка с разперени пръсти. — Тя иска да бъде поправена, но не мога да го направя. Не и направо. Ще трябва да разрушим основите и да излеем отново бетона.
— Онзи от „Кон Трак“ каза, че ще можете да я изправите с облицовка или нещо такова — рече Джесика. Очите й бяха влажни и с розови ръбчета.
Дино стисна устни и поклати глава.
— Не, прекалено е крива. Ако строиш върху нея, ще се получи изкривена къща. Аз няма да го направя. Сега си бясна, но ще ме ненавиждаш повече, ако го направя.
Виж — рече Дино и прескочи една от дъските, които служеха като мост между бетонната стена и външния периметър.
Повдигна една масивна дъска и я подаде над траншеята отвъд основите към мен. Улових и той пое по мостчето, като държеше другия край на дъската.
— Кога ще запълните това? — попитах и кимнах към траншеята.
Той ме погледна и рече:
— Като поизсъхне малко. Затова оставих булдозера тук.
Той положи своя край на дъската на земята и ми каза да сторя същото. Беше широка около трийсет сантиметра, почти пет сантиметра дебела и може би пет метра дълга. Постави я в ъгъла на основата и моят край увисна навътре.
— Съвсем малко не достига — рече Джесика, наведе се и дръпна дъската върху стената.
Дино ме погледна и рече:
— Помогни ми за това.
— Могат да оправят тук нещата, скъпа — казах и посочих, — но няма да имат прав ъгъл откъм другата страна. Виждаш ли?
— Малко е встрани — рече тя. — Никой няма да вижда този ъгъл. Ще посадим дърво или нещо такова.
— Скъпа — казах. — Не може. Той е прав.
Лицето й се сбръчка и тя се извърна и погледна към края на езерото.
— Това е нашата къща — рече тя, като се обърна към мен. — А ти стоиш тук и ми се усмихваш, сякаш всичко е наред?
— Не е наред. Хайде — казах, пристъпих към нея и й подадох ръка. — Ще трябва да поправим нещата, не можем да градим върху такива основи. Ще се получат дупки навсякъде. Дори ако можем да скрием кривините отвън, вътре ще бъде пълна бъркотия.
— Ако строежът не продължи, ще изгубим цялата проклета зима — рече тя. Бръчиците около очите й се вдълбочиха.
— Ще се оправим — рекох и взех ръката й в своята.
Дино мушна ръце в джобовете си и погледна към небето.
— Ще вали — каза. — Вие ми кажете кога ще могат да се върнат и да преправят тези основи.
Тръгна навел глава и се качи в колата си.
Джесика издърпа ръката си и се запъти към къщата. Последвах я и се опитах да я прегърна, докато прекосявахме моравата. Силен порив на вятъра запрати дребни камъчета в лицето ми.
— Искаш ли да изпека пържоли, преди да е заваляло? — попитах, когато влязохме вътре.
— Не съм гладна — отвърна тя. — Мислех си, че ще вечеряш в хижата. Ще ви притопля спагети — за теб и за Томи.
Улових я за раменете.
— Хайде, имаме всичко, за което сме си мечтали. Не постъпвай така. Ще оправим нещата и ще продължим напред. Засега и тази къща ни е достатъчна.
— Забелязвал ли си как за теб всичко е достатъчно? — попита тя и оголи зъби във фалшива усмивка.
— Какво лошо има в това?
— Че всичко е на средно ниво — отвърна. Обърна се и прекоси стаята към стълбите, като ми говореше през рамо, докато вървеше. — Средният коефициент на интелигентност е сто. Средният доход е трийсет и пет хиляди на година. Средностатистическата омъжена двойка прави секс веднъж седмично. Това хубаво ли ти звучи? Ние му даваме десет милиона долара и този кучи син ни предлага изкривена къща.