Выбрать главу

Бъки продължи надолу по склона, докато не стигнаха до по-широката пътека по брега. Зави наляво, към пътя, където Ръсел чакаше с лодката. Валът и винтът й бяха отдалечени на поне два метра и половина зад кърмата й.

— Лодка, предназначена за блата — обясни им Бъки. — Може да ни откара до дълбокото. А това е Ръсел, синът ми. Той ще остане тук, а трябва да остане и още някой. В лодката има място само за четирима.

Ръсел докосна козирката на шапката си и им направи път да се качат. Руукс се покатери в лодката. Агент Лий се спря и погледна към Маккарти. Той й даде с усмивка знак да се качва.

— Ще ви спестя един спор — рече Маккарти. — Просто ме дръжте в течение на играта, става ли?

— Добре — отвърна тя. — Благодаря ти.

Съдебният лекар свали апаратурата си от количката и я натовари на предната седалка на лодката. В единия край на дълъг около метър прът имаше червена кутия с размерите на автомобилен акумулатор. На седалката до него имаше лаптоп, свързан с друга кутия като малко куфарче, която пък, на свой ред, бе свързана с пръта.

Агентките се настаниха на средната седалка. Бъки се промъкна покрай тях и запали двигателя. Ръсел повдигна носа на лодката и го отблъсна. Когато водата стана плитка, дългият прът започна да разпръсква черна кал във въздуха, досущ като миксер. Плоскодънната лодка се плъзгаше по тъмната вода и мъртвите треви.

— Ще ви закарам до края на „мекото място“ — рече Бъки, обръщайки се към заместник-съдебния лекар, — а след това ще валсираме напред-назад бавно, с един-два фута.

— Чудесно — каза съдебният лекар и насочи вниманието си към екрана пред себе си.

— Няма да е като да работим по координатна решетка — каза Бъки, — но ще е близо до това.

— Достатъчно, за да открием труп — рече лекарят, вдигна за малко глава, а тонът му подсказваше, че изпитва удоволствие от работата си.

— А ние какво да правим? — попита Руукс.

— Само си седете на местата — отвърна Бъки.

Той се надигна и погледна през рамото на лекаря към екрана. Картината не бе нищо особено, просто едрозърнесто изображение на ехолот.

— Видяхте ли? — рече лекарят и се обърна към останалите.

— Какво? — попита Руукс, която скочи от мястото си и разклати лодката.

Бъки улови планширите на двата борда и успокои лодката. След като тя се стабилизира, той се надигна отново, за да види. Лекарят сочеше към неясно изображение с формата на обърнато обратно V.

— Какво е това? — попита агент Лий.

— Може би е само дънер — отвърна лекарят. — Но така стават нещата. Това е на пет метра под нас. Никога не съм работил с тази апаратура във вода или над тиня, но ще получим по-добра картина при различна плътност.

— По-малка плътност, така ли? — рече агент Лий.

— Разбира се.

През следващите четирийсет минути Бъки придвижваше лодката по въжето — напред и назад, надолу и нагоре, докато специалистът по съдебна медицина се бе вторачил в екрана си. Агентките нервничеха и трепереха, когато той извика:

— Опа!

— Какво има? — попита агент Руукс и отново разклати лодката.

— Може би има нещо — отвърна той и ги изгледа отново. — Нищо не става изведнъж, но мисля, че можем да стесним рамката на търсене.

— Какво мислите, че е? — попита агент Лий.

— Ами — измърмори той, извърна се отново назад, а след това посочи по-широка V-отметка върху екрана си, — или е голям камък, или… е човешка глава.

55

След десет минути четиримата се взираха в нещо, което приличаше на чаршаф, увит стегнато около човешко лице.

— Той е там, долу — каза съдебният лекар. — На три, точка два метра. Водата е дълбока около метър.

Бъки се почувства като замаян.

— Как ще го извадим? — попита агент Лий.

— С блатната машина — отвърна Бъки. — Екскаватор, който използваме за драгиране на езерата. Аз мога да го докарам тук, или пък някой друг. Той е с вериги и понтони.

— Колко време ще отнеме цялата работа? — попита Руукс.

— Най-малко два часа. Може би половин ден — отговори Бъки. — Ще трябва да се изкопае доста около него, за да не потъне по-надълбоко. Това нещо е като мокър бетон.

Бъки развърза въжетата и ги откара на брега до шосето, където стоеше и ги наблюдаваше Маккарти. Ръсел пушеше цигара. Бъки улови погледа му и поклати глава. Ръсел хвърли фаса в блатото. Съдебният лекар показа на Маккарти компютърния екран. Агент Лий го попита дали може да повика екип от съдебната медицина, да тества кръвта по пътеката и да бъде в готовност, когато извадят трупа.