— Не забравяйте и гилзата — каза Бъки. — Ще се види, че е от неговата пушка.
— Която е… къде? — попита агент Лий.
— В хижата, предполагам. Той взе гардероба на Джеймс. Трябва да е там.
— Някой друг може ли да има достъп? — попита Руукс.
— Може би Адам — отвърна Бъки. — Но не и някой друг.
— Значи ще има отпечатъци по нея — каза Руукс.
— А заповед за арест? — рече агент Лий и се обърна към Маккарти.
— Съдията преподава в неделното училище в моята църква — отвърна той.
Руукс сключи ръце и попита:
— Ще го арестуваме ли?
— В момента, в който го приберем — каза агент Лий, — всичко ще свърши. Всички ще хукнат да се скрият.
— Но когато той разбере, че сме конфискували пушката му, всичко ще свърши и без друго.
— Седемнайсет години са работили по този профсъюз — каза агент Лий. — Може би трябва да бъдем сигурни на сто и десет процента.
— Но чувството е сякаш идва Коледа, по дяволите, не смяташ ли?
— И така — рече Бъки, усетил напрежението, изгледа ги и двете, но погледът му спря върху агент Лий, — какво ще кажете за Скот?
— Какво за Скот? — попита агент Лий, след като се обърна към него.
— Може да помогне.
— Знаеш ли къде е той? — попита Руукс.
— Знаете кой е извършителят — каза Бъки. — Сега отпечатъка от стъпка, който видях в снега, има обяснение. Всичко има обяснение. Ако Тейн разбере, че знаете, може да побегне. Със сигурност бих искал да му отнема онези самолети.
— Какво общо може да има това със Скот? — попита агент Лий.
— Ако можем да го намерим… ако… — Бъки рече и се усмихна кисело на двете, — и ако бъде оневинен от вас, могат да го назначат за изпълнителен директор. Майк Алън бе човекът, който назначи Тейн. Тейн го избудалка. Него и всички останали.
— Не всички — каза Руукс.
— Майк Алън е работил в Профсъюза на работниците от автомобилната индустрия — вметна агент Лий.
— Майк Алън е добър човек — каза Бъки. — Чист е отвсякъде. Джеймс твърдеше това, а Джеймс бе наясно. Майк вече има пари. Много пари. Няма да се замеси в нещо такова. А ако намерим Скот, Майк може да подреже крилата на Тейн.
— Освен ако извършителят не е Скот — каза Руукс и кръстоса ръце. — И всичкото това тук да е съвсем различно от твоето тълкувание.
— Аз съм водач на ловци — каза Бъки, без да отмества поглед от нея. — Знам да разчитам следи. А не да ги правя. Повярвайте ми.
— Доведи го — каза агент Лий.
— И ще го оневините? — попита Бъки. — За всичко?
— Ние водим разследването — каза агент Лий. — Това е работата ни. Освен ако не излезе нещо ново, ще действаме. Мисля, че си прав. Знаем кой е извършителят.
Погледна към партньорката си, тя сви рамене и кимна.
— Окръжната полиция съгласна ли е? — попита Маккарти агент Лий.
— Познавам Скот — рече Маккарти. — Познавах баща му. Още от самото начало не можех да повярвам, че Скот го е направил.
Поеха нагоре по склона към колите си.
— Кой ще следи Тейн? — попита Бъки.
— Нека първо вземем пушката му — отвърна агент Лий и го погледна през рамо. — Дороти и аз имаме утре съвещание на екипа в града. Ако намерим куршум дванайсети калибър в трупа и отпечатъците му върху пушката, мисля, че няма да е трудно да осигурим екип за проследяване през следващите ден-два. А ти как мислиш? — попита тя като сложи ръка върху рамото на Руукс.
Руукс също смяташе, че няма да има проблеми. Като стигнаха до пътя, агент Лий се обърна към Бъки и се изненада от изражението му.
— Какво има? — попита тя.
— Ден-два е прекалено дълъг срок — отвърна той.
— Не и когато мислиш за това почти седемнайсет години — каза агент Лий.
Подаде му ръка и Бъки я раздруса. Агентките се качиха в колата си, Маккарти — в своята. Съдебният лекар говореше по телефона със службата си да изпратят още хора. Бъки им каза, че отива да докара машината и ще се върне бързо. Ръсел го последва към колата му.
Когато останаха насаме, Бъки се обърна към сина си. Ръсел бе едно от четирите му момчета, но засега най-много приличаше на него. Тих. Умен, но не в смисъл на начетен, а по практичен начин. Силен и твърд. Надежден.
— Аз ще се заема с блатната машина — рече Бъки. — Искам ти да го намериш и да го следиш. Но без да те забележи. Само ми се обади и ми кажи.
— Тейн ли? — попита Ръсел.
Бъки сви устни и кимна. Един червеноопашат ястреб изпищя над тях. Бъки вдигна глава, погледна през преплетените клони на голите дървета и видя птицата да отлита по-надалеч от тях.
След това се взря отново в сина си. Очите на Ръсел бяха достатъчно големи и тъмни, за да види собственото си отражение в тях.