След следващия завой отбих встрани и бързо угасих двигателя. Покрай мен профуча тъмен пикап, докато стоях с разтуптяно сърце, стиснал здраво волана. Когато той изчезна напред, запалих хамъра и поех подире му. Познавах добре пътя и лунната светлина ми позволяваше да го следвам, без да паля фаровете. Караше бързо. Преследваше.
Съумях да го следвам само по червените габаритни светлини, докато не влязохме в селото. Поех по нанадолнището към центъра, когато видях полицейска кола да излиза от странична уличка. Скочих върху спирачките. Светофарът светна зелено и тъмният пикап зави надясно. Патрулката излезе на пътя и аз поех бавно зад нея, стиснал здраво волана. Чувствах се така, все едно папката на съседната седалка е труп. Ченгето зави надясно. Включих фаровете си и сторих същото. Патрулката спря в центъра на градчето, а аз продължих, вглеждайки се в огледалото за обратно виждане, но и напред, за да зърна тъмния пикап.
Прибрах се у дома изнервен и плувнал в пот. Отворих си една бира и хвърлих папката в камината, запалих я с клечка кибрит и седнах на дивана да гледам пламъците. Допих си бирата и се запитах защо не се чувствам тъй добре, както би трябвало, а мислите ми бродеха към онзи пикап на пътя.
Нуждаех се от сън. Качих се горе и погледнах в стаята на Томи. Лежеше по корем, с обърната на една страна глава, от ъгълчето на устните му се стичаше тънка струйка слюнка. Докоснах лицето му с опакото на пръстите си и ми се доплака. Излязох и поех по коридора към банята. Несесерът за бръснене беше под мивката. Тя бе върнала хапчетата в шишенцето. Извадих едно и го завъртях между пръстите си — гладка, бяла таблетка. Обещание за сън.
Не я изпих обаче. Разчитах на умората, която висеше върху врата ми като воденичен камък. Влязох в спалнята. Джесика лежеше с широко отворена уста, дишаше дълбоко. Беше задушно и отворих прозореца, за да влезе малко хладен въздух, преди да легна до нея.
Точно тогава подуших дим.
57
Вцепених се. Пикапът, сенките, чувството, че ме следят — всичко това нахлу в съзнанието ми и го навърза на възли. Скочих и отидох до прозореца. Миризмата бе изчезнала, но скоро усетих нов полъх от нея. Цигарен дим. Вятърът бе западен.
Излязох от спалнята и се мушнах в празната стая за гости в предния ъгъл на къщата, притиснах се о завесата. Не видях никого и нищо. Върнах се в спалнята, облякох риза и дънки, спуснах се тихо долу, намерих ботуши и яке. Излязох през гаража, като междувременно грабнах една лопата, окачена на стената. Заобиколих дърветата и храстите, като се придържах към сенките и поех към най-високата точка на имота ни с широко разтворени ноздри.
Стигнах до портата, изкатерих тухлената стена и скочих отвън. Ако някой ме следеше, по-вероятно бе да е извън оградата, отколкото вътре. Придвижвах се предпазливо, стрелвах се от дърво към дърво и оглеждах терена пред себе си. Когато стигнах до ъгъла на оградата, подадох глава и го видях на лунната светлина.
Едра фигура, на три четвърти път до края на оградата, облегната на нея, гърбом към мен; лицето му бе обърнато към къщата. Видях оранжевото огънче на цигарата му. Свитото ми гърло, силното туптене в гърдите ми изригнаха в мигновена ярост. В същото време бях ужасен — така, както се ужасява човек, когато си свали панталоните и види кървав оток в меката плът на слабините си.
В този момент бях вече убеден, че те знаят всичко. Че срещата ми с вещиците от ФБР бе извратена игра. Те си играеха с мен. Знаеха за Бен, както знаеха и за това, че съм влязъл тайно в „Кинг Корп“, за да унищожа документите. Поех към него, притискайки лопатата към крака си.
Бях на не повече от три метра, когато той се завъртя, ахна и изпусна цигарата си. Върху сгъвката на лакътя му бе положено дулото на дванайсеткалиброва пушка.
— Ръсел? Какво, по дяволите…
Пушката бе на равнището на кръста му, пръстът му търсеше опипом предпазителя. Без да се замислям замахнах с лопатата и острието й изтрещя отстрани в черепа му, а от удара ръцете ми изтръпнаха. Той падна и дулото на пушката издрънча о металната ограда. Тъмната кръв от сцепената му глава се стичаше към ъгълчето на окото му и го изпълваше. Гърдите му се издигаха и спадаха в къси спазми, ръцете и краката му потреперваха, докато накрая не спряха. Пое един последен дъх, потрепери, след което гърдите му хлътнаха и въздухът бавно излезе със свистене от устата му.