Ето по широкия Днепър зачерня лодка и в замъка сякаш пак блесна нещо. Подсвирна тихичко Данило и веднага дотича верният момък.
— Вземай, Стецко, по-скоро острата си сабя и пушката и тръгвай с мен!
— Тръгваш ли? — попита пана Катерина.
— Тръгвам, жено. Трябва да прегледам всички места — дали всичко е в ред.
— Но мен ме е страх да остана сама. Сън ме натиска. Ами ако ми се присъни пак същото? Аз дори не съм уверена сън ли беше то, толкова бе живо!
— При теб остава старата, а в пруста и на двора спят казаците!
— Старата спи вече, а на казаците много не вярвам. Слушай, пан Данило, заключи ме в стаята и вземи ключа със себе си. Така няма да ме е страх, а казаците нека легнат пред вратата!
— Тъй да бъде! — рече пан Данило, като избърса прахта от пушката и насипа барут.
Верният Стецко се бе изправил вече в пълно казашко снаряжение. Данило наложи астраганен калпак, затвори прозорчето, залости здраво вратата, заключи я и излезе тихичко навън, като мина сред своите заспали казаци и пое към височините.
Небето почти цяло се бе изчистило. Откъм Днепър лъхаше едва-едва свеж ветрец. Ако не бяха далечните стенания на чайките, човек би казал, че всичко е онемяло… Но счу се шумолене… Бурулбаш с верния си слуга се скри тихо зад един трънак, който затуляше преградата от насечени дървета. Някакъв човек в червен жупан, с два пистолета, с препасана сабя слизаше от височината.
— Това е тъстът! — промълви пан Данило, като го оглеждаше зад храста. — За какво и накъде е тръгнал по това време? Стецко! Не зяпай, отваряй си очите накъде ще поеме пан бащата — човекът в червения жупан слезе на самия бряг и се обърна към издадения нос. — А, ето къде! — каза пан Данило. — Значи, Стецко, той се е помъкнал право към дупката на магьосника.
— Да, сигурно там, не другаде, пан Данило. Иначе щяхме да го видим на отвъдната страна. Но той се изгуби край замъка.
— Чакай, ще се измъкнем, а след туй ще тръгнем по дирите му. Тук има нещо. Не, Катерина, аз ти казах, че твоят баща не е добър човек, той вършеше всичко не така, както православните хора.
Мярнаха се пан Данило и верният му юнак на издадения бряг. Ето, вече не се виждат. Непробудната гора, окръжаваща замъка, ги скри. Горното прозорче тихо светна. Долу казаците стоят и мислят как да се вмъкнат вътре. Не се виждат ни порти, ни врати. Откъм двора сигурно има вход; но как да се влезе там? Отдалеч се чува как дрънкат вериги и тичат кучета.
— Какво ще му мисля толкова! — каза пан Данило, като съгледа срещу прозорчето висок дъб. — Стой тука, момче! Аз ще се покача на дъба, от него може да се вижда право в прозорчето.
Той свали пояса си, хвърли долу сабята, за да не звънти, и като се хвана за клоните, качи се горе. Прозорчето все още светеше. Седна на един дебел клон до самия прозорец, вкопчи се с ръка за дървото и гледа; в стаята няма дори свещ, а е светло. По стените — чудновати знаци. Виси оръжие, но също така чудновато: такова оръжие не носят нито турците, нито кримците, нито поляците, нито православните, нито славният шведски народ. Под потона кръстосват назад-напред прилепи и сенките им играят по стените, по вратите, по пода. Ето, отвори се без скърцане една врата. Влиза някой с червен жупан отива право към масата, покрита с бяла покривка. Той е, тъстът! Пан Данило се посмъкна надолу и се хвана по-здраво за дървото.
Но онзи няма време сега да проверява дали го гледа някой през прозорчето, или не. Той пристигна смръщен, в лошо настроение, дръпна покривката от масата — и изведнъж в стаята безшумно се разля прозрачносиня светлина. Само вълните от досегашната светлина, бледозлатисти, които не се смесваха с другите, се преливаха, потъваха сякаш в синьо море и се нареждаха на пластове, също като в мрамор. Той сложи едно гърне на масата и почна да хвърля вътре някакви билки.
Пан Данило се вгледа и вече не видя червения му жупан; вместо него се показаха широки шалвари, каквито носят турците; в пояса — пистолети, на главата — някакъв чудноват калпак, нашарен целият с букви — нито руски, нито полски. Погледна лицето му — и лицето почна да се променя: носът се проточи и увисна над устните, устата в един миг отиде до ушите, от устата излезе зъб, изкриви се на една страна и пред него застана същият магьосник, който се бе появил на сватбата у есаула. „Право казва твоят сън, Катерина“ — помисли Бурулбаш.