— А бе аз мисля, че имам да ти давам пет лева. На ти сега два, а другите довечера. — Това ми го каза един друг приятел, който идеше отсреща и трябваше да ме хване за ръката, защото аз бях се втренчил… Усещате се в кого?
Взех тези два лева и да ме видеше някой в този момент, ще ме счете за обладател на два милиона. Купих си тютюн, отидох в келията си, разрязох една нова книга, запуших… Създателю, благодаря ти! Има ли по-щастлив човек от мене?… Добре, че не съм народен учител в софийските основни училища: на тях и за сол пари не дават!…
София, 25 октомврий 1895 г.