Страст
Лорън Кейт
поредица „Паднали ангели“ книга 3
Превод: Деница Райкова
Издателство:Intense, 2011
Разпознаване, редактиране и форматиране: SilverkaTa, 2016
АНОТАЦИЯ
Преди Лус и Даниел да се срещнат в „Меч и кръст“, преди да се сражават с Безсмъртните, те вече са изживели много животи. И затова Лус, отчаяно копнееща да развали проклятието, което обрича любовта им, трябва да посети отново миналите си превъплъщения, за да разбере съдбата си.
Всеки век, всеки живот, съдържа различна следи и насока. Но Даниел я преследва през вековете, преди тя да има шанс да пренапише миналото.
Защото техният романс през вековете може да избухне в пламъци и да си отиде... завинаги.
Колко пъти истинската любов може да понесе смъртта? И могат ли Лус и Даниел да отключат своето минало, за да променят бъдещето си?
„Във всеки живот ще избирам теб. Точно както ме избираше ти. Завинаги“.
Ако не ти се удаде да ме намериш веднага,
не падай духом.
Ако не ме намериш на едно място,
търси ме на друго.
Все някъде аз съм спрял и чакам теб.
Уолт Уитман
„Песен за мен“
Пролог
Черен кон
Луисвил, Кентъки, 27 ноември 2009 г.
Изстрел процепи въздуха. С трясък се разтвори широка порта. Силен тропот на конски копита отекна из хиподрума като мощен трясък на гръмотевица.
– И ето че потеглят!
София Блис намести широката периферия на твърдата си кръгла шапка с пера. Беше в приглушен нюанс на бледоморавото, двайсет и седем инча в диаметър, с падаща шифонена воалетка. Достатъчно голяма, за да й придаде вид на обикновена запалена почитателка на конните състезания, не толкова натруфена и биеща на очи, че да привлече прекомерно внимание.
За надбягването през този ден при един и същи шапкар беше направена специална поръчка за три шапки. Едната – масленожълто боне – покриваше снежнобялата глава на Лирика Крисп, която седеше от лявата страна на мис София, дъвчейки с наслада сандвич с осолено говеждо. Другата – сламена шапка с цвят на зелена морска пяна, с дебела сатенена панделка на точки – увенчаваше смолисточерната грива на Вивина Соул, която седеше с измамно скромен и въздържан вид със скръстени на скута ръце в бели ръкавици отдясно до мис София.
– Великолепен ден за състезание – каза Лирика. На сто трийсет и шест години тя беше най–младата от Старейшините на Зесмелим. Тя избърса петънце горчица от ъгълчето на устата си. – Можете ли да повярвате, че за пръв път идвам на хиподрума?
– Шшшт – изсъска София. Лирика беше такава глупачка. Причина за днешното събиране изобщо не бяха конете, а по–скоро тайна среща на велики умове. Така че какво, ако другите големи умове още не се бяха появили? Щяха да са тук. На това напълно неутрално място, посочено в поканата с изрисувани златни букви, която София беше получила от неизвестен подател. Останалите щяха да бъдат тук, за да разкрият същността си и да измислят план за нападение заедно. Вече всеки момент. Надяваше се.
– Прекрасен ден, прекрасен спорт – каза Вивина сухо. – Жалко, че нашият кон не тича в плавни кръгове като тези кобилки. Нали, София? Трудно е да се обзаложим на кое място ще завърши чистокръвната Лусинда.
– Казах шшшт – прошепна София. – Стига си дрънкала. Навсякъде е пълно с шпиони.
– Ти си параноичка – каза Вивина, при което Лирика се изкикоти високо.
– Аз съм това, което е останало – отвърна София.
Някога бяха много, много повече – двайсет и четирима Старейшини в най–висшите рангове на „Зесмелим“. Група смъртни, безсмъртни и неколцина „пътешественици между вечностите“, като самата София. Ядро от познание, страст и вяра, с единствена сплотяваща цел: да възстановят света до състоянието му отпреди грехопадението – онзи кратък, славен момент преди Падението на ангелите. За добро или зло.
Беше писано, ясно като бял ден, на шифрования език, който бяха измислили заедно и всеки беше подписал: За добро или зло.
Защото, наистина, нещата можеха да се обърнат във всяка от двете посоки.
Всяка монета имаше две страни. Ези и тура. Светлина и мрак. Добро и...
Е, София нямаше вина за факта, че останалите Старейшини не се бяха подготвили за двата варианта. Тя обаче носеше отговорност, когато те един по един изпращаха съобщения за оттеглянето си. Вашите цели стават твърде тъмни, Или: Стандартите на организацията са се снижили. Или: Старейшините са се отклонили твърде много от първоначалния код. Както лесно можеше да се предвиди, първата вихрушка от писма пристигна преди да мине и седмица след инцидента с онова момиче Пениуедър. Заявяваха, че не можели да толерират това – смъртта на едно малко, незначително дете. Миг невнимание с един кинжал – и изведнъж Старейшините се разбягаха изплашени, до един боящи се от гнева на Съдниците.